Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Получих писмо от Квинт Попедий Силон, моя приятел марсиец от Марувиум — мина по същество Друз още щом се срещна с първия консул. — Според думите му шепа недоволни самнити са решили да напомнят на Рим, че е време да даде гражданство на цяла Италия, и за да докажат доколко са решени да постигнат желаното, щели да преминат към насилствени мерки. В плановете им влизало двамата с Луций Марций да бъдете нападнати от многобройна въоръжена дружина някъде по Апиевия път, между Бовила и Рим, когато се връщате от латинските празненства.

Друз не бе хванал Секст Цезар в твърде подходящ момент; цял ден астмата го бе мъчила, гърдите му не преставаха да свирят, а устните и ушите му бяха посинели. Тъй или иначе, той се бе примирил отдавна с неизлечимата си болест, свидетелство за което бе самият факт, че се е преборил за консулския пост; нещо повече — беше изпреварил братовчед си Луций Цезар, който бе станал претор преди него.

— Ще ти гласувам публични благодарности в Сената, Марк Ливий — рече Секст Цезар, — а и ще помоля Принцепс Сенатус да прати благодарствено писмо и до Квинт Попедий.

— Секст Юлий, ще ти бъда задължен, ако не сториш нито едното, нито другото! Най-добре ще е никой да не знае, а ти да наемеш неколкостотин легионери от Капуа и да се опиташ да хванеш самнитите. Иначе те ще научат, че заговорът им е разкрит, ще отложат за известно време неговото изпълнение, а колегата ти Луций Марций ще заяви, че цялата работа си е била чист фарс. Заради репутацията си държа на това самнитите да бъдат публично уличени в престъпните си намерения. Всеки от заловените ще бъде бит с камшик и публично екзекутиран, което ще послужи за урок на цяла Италия. Нека италийците знаят, че по пътя на насилието не ще постигнат нищо.

— Разбирам те напълно, Марк Ливий, и ще послушам съвета ти — кимна в знак на съгласие Секст Юлий Цезар.

И така сред надигащото се недоволство на италийските земевладелци и под заплахата на заговора срещу консулите Друз трябваше да продължи започнатото дело. Делегацията от Етрурия и Умбрия наистина пристигна, но понеже представителите й така и не се научиха да се държат възпитано и да не гледат отвисоко всеки срещнат римлянин, вместо да си спечелят подкрепа, настроиха целия град срещу себе си и бяха принудени да си вървят с празни ръце и обеца на ухото.

Секст Цезар от своя страна спазваше стриктно указанията на Друз и когато самнитите нападнаха мирното наглед шествие, което се връщаше от празниците край Бовила, откъм градското гробище при Апиевия път се показаха няколко кохорти легионери, които избиха неколцина от заговорниците на място, а другите заловиха, биха и накрая публично ги екзекутираха.

Това обаче, което най-много занимаваше Друз — а и напълно естествено, след като засягаше собственото му законотворчество, — бе, че според лекс агрария всеки римски гражданин трябваше да получи по десет югера обработваема земя от държавния фонд. Първи на опашката бяха сенаторите и останалите членове на първа класа, пролетариите идваха най-отзад. Колкото и да се говореше, че общата площ на римската държавна земя на полуострова е от поне няколко милиона югера, Друз дълбоко се съмняваше, че докато се стигне до реда на най-бедните, ще остане нещо. А никой не можеше да отрече, че е неблагоразумно да се ощетят тъкмо пролетариите. Ако не получеха земя, трябваше да им се даде нещо в замяна. А какво друго, ако не гаранции, че дори и във време на глад зърното от държавните складове няма да поскъпва! Предстоеше му да води нова, този път наистина ожесточена борба в Сената, докато убеди колегите си, че е необходимо прокарването на нов лекс Фрументария , който да осигури за вечни времена евтин хляб на бедните.

Като допълнение на грижите му опитът за покушение срещу консулите така наплаши Филип, че вторият консул започна на своя глава разследвания за настроенията в Италия; през май той държа реч в Сената и съвсем отговорно заяви, че жителите на полуострова стават все по-неспокойни, а мнозина говорят за война с Рим. От тона му не личеше да е особено изплашен — по-скоро му се искаше той да наплаши съседите си, та да забравят подобни мисли. Предлагаше двама претори да се захванат с обиколката на цяла Италия — единият да тръгне на север, другият — на юг, — та да видят с очите си от името на римския Сенат и народ какво е положението у съюзниците.

Катул Цезар, който здравата си беше изпатил, докато председателстваше специалния съд за фалшиво гражданство в Езерния, се изказа в подкрепа на подобна идея, която му се струвала чудесна. Разбира се, неговото изказване стана повод и други сенатори, които иначе и пукната пара не биха дали за предложението на Филип, да го намерят за прекрасно. Без никакви протакания на претора Сервий Сулпиций Галба му бе заръчано да се заеме с южната половина на Италия, докато колегата му Квинт Сервилий — от фамилията на небезизвестния Сервилий Авгур — имаше задачата да проучи какво става на север. И двамата получиха правото да си изберат по един легат, бяха удостоени в проконсулски империум и получиха достатъчно парични средства за осъществяването на експедициите. В цената се включваше дори въоръжена охрана от бивши гладиатори.