Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Около осем дни преди Сената да се събере на първото си заседание на септемврийските календи, Друз пристигна във вилата си в Мизенум, където мислеше да си отпочине за кратко, преди да се захване с най-тежката част от делото си. За своя изненада той бе открил у майка си незаменим приятел, у когото се научи да търси утеха и кураж. Корнелия Сципионида беше хитра, остроумна, начетена, свободомислеща и изобщо гледаше на мъжките дела от почти мъжка гледна точка. Проявяваше нескрит интерес към политиката и бе проследила цялата законодателна програма на Друз с гражданско удовлетворение и майчина гордост едновременно. Навярно заради либералните възгледи на мнозина Корнелии и тя харесваше радикализма на сина си, но именно принадлежността й към една от най-старите патрициански фамилии в Рим я караше двойно повече да го цени, задето така добре е схванал ролите на Сената и на народа. Нито веднъж Марк Ливий не бе посегнал към сопата на близките си предшественици, нито веднъж не си бе позволил да заплашва съгражданите си, през цялото време беше разчитал единствено на златния си глас и сребърния си език. Такива трябваше да бъдат всички големи политици! И ако заради нещо се чувстваше още по-горда старата Корнелия, то бе, че всички тези качества синът й несъмнено бе наследил от нея, а не от тъпоглавия си, тесногръд и нищо неразбиращ баща.

— Е, за няколко месеца само ти се справи по блестящ начин и със съдилищата, и със земята, и с беднотията — хвалеше го тя. — Има ли още нещо или вече свърши?

Друз си пое въздух и продължително я изгледа.

— Възнамерявам да дам пълно римско гражданство на всички жители на Италия.

Корнелия пребледня по-силно от ленената си роба й отчаяно възкликна:

— О, не, Марк Ливий! Дотук много неща ти позволиха, но с това никой никога не би се съгласил!

— Че защо не? — изненада се той; напоследък дори не допускаше мисълта, че нещо може и да не стане точно както го е замислил.

— Защото боговете са дали на римляните една задача и тя е на всяка цена да пазят своето гражданство — рече му майка му, все тъй бяла като платно. — Дори ако самият Квирин се яви насред Форума и заповяда на римляните да подарят своето гражданство на всички останали, те няма да се съгласят! — Корнелия протегна ръка и го хвана за лакътя. — Марк Ливий, Марк Ливий, откажи се, докато е време! Това е просто невъзможно! — Тя потръпна от страх. — Умолявам те, откажи се!

— Вече съм дал думата си да го сторя, мамо… И ще я удържа!

В продължение на минута тя не отместваше поглед от черните му очи, сякаш искаше да му внуши целия страх, който тъй внезапно я беше обладал. Най-накрая въздъхна и вдигна рамене.

— Е, виждам, че каквото и да ти кажа, не ще мога да те разубедя. Неслучайно си се родил прапраплеменник на великия Сципион Африкански. О, синко, синко, ще те убият!

Друз надигна вежда в недоумение.

— Защо ще ме убиват, мамо? Аз не съм Гай Гракх, още по-малко Сатурнин. Всичко, което съм сторил досега, сторил съм го по законен път. Никой римлянин не може да се чувства под заплаха, още по-малко застрашавам мос майорум .

Но майка му не желаеше повече да продължават този мъчителен за нея разговор, затова скочи от мястото си и делово подхвърли:

— Ела да видиш децата. Много им липсваш.

Подобно твърдение съдържаше известно преувеличение, но не чак толкова голямо. Друз бе успял да си спечели популярност и сред децата в семейството.

Докато двамата с Корнелия вървяха към детската стая, ясно се чуваше шумът от някаква кавга.

— Ще те убия, Катоне! — беше първата реплика, която двамата чуха от устата на Сервилия при влизането си.

— Стига толкова, Сервилия! — скара се вуйчо й, който започна да предусеща, че момичето не говори току-така. — Малкият Катон е твой брат и боговете ти забраняват с пръст да го докосваш.

— Оставете ме насаме с него и ще видим дали не мога да го докосвам — закани се тя.

— Никога няма да те оставя насаме с него, госпожице Топчест нос! — избута брат си малкият Цепион и предизвикателно застана пред него.

— Носът ми изобщо не е топчест! — разсърди се още повече Сервилия.

— Да имаш да взимаш! — изсмя й се Цепион. — Имаш най-ужасния и топчест нос, който съм виждал! Бррр, гнусотия!

— Млъкнете всички! — кресна им Друз. — Вие друго, освен да се карате, не знаете ли?

— Знаем! — каза с дебелия си глас Катон. — Да се бием!

— И как да не се караме с тоя тук! — посочи го презрително Друз Нерон.

— Ти да мълчиш, черна мутро! — просъска му Цепион, който използваше всеки случай да застане в защита на брат си.