Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Друз обаче не се безпокоеше особено; напротив, в писмото си до Силон в Марувиум оптимистично твърдеше, че всичко върви като по вода. Скавър, Марий, дори традиционалистът Катул Цезар се били убедили напълно в правотата на предложенията му, когато защитавал законопроекта си пред Сената, и под тяхно влияние дори вторият консул Филип си замълчал. Никой не можел да затвори устата на Цепион, но пък и той сякаш бил говорил на стените — едно, защото не притежаваше никакъв талант на оратор, и второ, защото сред сенаторите твърде усилено започна да се говори, че някои от колегите са получили в наследство твърде много злато, за да им се има доверие; споменът за Златото на Толоза щеше да остане като неизличим белег върху името на Сервилий Цепионите.

„Затова, Квинт Попедий, бъди така добър възможно най-скоро да убедиш жителите на Етрурия и Умбрия, че е безполезно да протестират. Последното, което ми трябва, е тъкмо хората, от които тези земи са били отнети, да не искат Рим да се раздели с тях.“

Но отговорът на Силон не беше особено окуражителен.

„За нещастие, Марк Ливий, тъкмо в Етрурия и Умбрия се ползвам с твърде ограничен авторитет. И в двете области живеят странни люде, които твърде много залагат на самостоятелността си и не гледат с добро око на нас, марсите. Отсега те предупреждавам за два инцидента, които предстои да се случат. За единия вече се говори на север, за другия научих случайно, което ме кара още повече да се тревожа.

Първият инцидент представлява многобройна делегация от страна на етруските и умбрийските земевладелци, която ще пристигне в скоро време в Рим, за да протестира против премахването на римския агер публикус. Официалното обяснение за това (разбира се, че не могат публично да признаят как са променяли границите) е, че римската държавна земя е съществувала толкова продължително време в Етрурия и Умбрия, че покрай нея целият поминък на местното население коренно се е изменил. Според тях рязкото увеличение броя на дребните стопани в двете области ще ги разорят. Цялата търговска мрежа в градовете била от такова естество, че нямало как да се спогоди с вълната от земевладелци, която се очаквало да пристигне. От години търговията се водела не по пазари и дребни дюкяни, а в огромни складове, които снабдявали на едро римските латифундии. Освен това досегашните владелци на латифундиите просто щели да дадат свободата на робите — работници, без да ги е грижа какво ще стане с тях. Вследствие на което из двете области щели да плъзнат хиляди освободени роби, които да създават смутове и навярно да се отдадат на убийства и грабежи. На плещите на Етрурия и Умбрия щяла да легне тежестта по тяхното залавяне, качване на кораби и отвеждане по родните места. И така нататък, и така нататък. Бъди готов да посрещнеш делегацията!

Вторият инцидент може да се окаже по-опасен. Някои горещи глави в Самниум са решили, че всякакви надежди за получаване на римско гражданство си напразни и че е време Рим да разбере колко дълбоко е разочарованието им. За дата на тази проява на характер са насрочени празненствата в чест на Юпитер на Албанската планина, а програмата включва убийството на двамата консули Секст Цезар и Филип. Планът е прост и добре измислен — да нападнат двамата консули при завръщането им в Бовила, с достатъчно голяма дружина, за да смажат всякаква съпротива на празнуващите римляни.

Направи каквото ти е по силите сам да успокоиш етруските и умбрите, но най-важното — предотврати, докато е време, възможността убийството да бъде извършено. Единствената обнадеждаваща новина в писмото ми е, че всеки път, когато споменавам пред съмишлениците си за клетвата за лична вярност пред теб, получавам безрезервното им съгласие. Нека Марк Ливий Друз знае, че броят на потенциалните му клиенти нараства с всеки ден все повече и повече.“

Е, това последното наистина можеше да се нарече обнадеждаваща новина! Естествено обаче Друз се замисли повече над останалата част от писмото. Срещу намеренията на земевладелците от Етрурия и Умбрия той можеше да стори съвсем малко — само да подготви поредната си пламенна и убедителна реч, с която да ги посрещне на Форума. Колкото до плана за убийството на консулите, не му оставаше друго, освен да предупреди самите тях. Но те веднага щяха да започнат да го разпитват откъде е получил информацията и нямаше да се задоволят с уклончивите му отговори — особено Филип.

Следователно първо трябваше да се види със Секст Цезар, защото с него можеше по-спокойно да обсъди случая.