Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Отново се спря и изчака глашатаите да го настигнат.

— Дали наистина вярвате, че Сулпиций би освободил със закон всички вас от натрупаните дългове? Разбира се, че не би го направил! И то не защото армията му попречи, а защото подобен акт никога не е бил по възможностите му. Никой досега не бе имал смелостта по своя собствена прищявка да лиши цяла една обществена прослойка от законните й права, както стори Сулпиций със Сената! И какво очаквате, че човекът, който изгони повечето членове на Сената за това, че дължали пари, изведнъж ще се отметне от собствените си деяния и ще премахне всички дългове на гражданите? Ако поне малко се бяхте замислили, лесно щяхте да проумеете истинските цели и мотиви на Сулпиций. Той си бе наумил да унищожи Сената, откри удобен начин да го стори и за да успее, се постара да убеди всички вас, че Сенатът е ваш общ враг и че ако към него той се е показал жесток и непримирим, то, напротив, спрямо вас ще бъде щедър и благосклонен. Не му беше трудно да размаха въдицата, вие по свое желание се хванахте на куката. Защото в негово лице вие виждахте човека, който ще премахне всички дългове в страната. Но Сулпиций просто се възползва от теб, народе римски. Спомнете си, че нито веднъж през няколкото седмици, в които непрестанно свикваше плебейското събрание, той не спомена и дума за вашите дългове! Не го казваше на официално ниво, задоволяваше се с това да праща подкупените си агенти из тълпата, за да подшушват в ушите ви думите, които така горещо желаехте да чуете. Не е ли това достатъчно доказателство за неговите неискрени намерения? Ако Сулпиций наистина искаше да премахне дълговете, щеше да го обяви публично от рострата. Но той не го стори. Възползва се от вашето съдействие, за да постигне целите си, но нито за миг не се замисли не може ли сам да ви помогне с нещо. Докато в същото време аз, вашият консул, се постарах да облекча, доколкото ми позволяваха възможностите, финансовото бреме на всеки от вас, опитвах се да ви помогна, без за целта да разруша изцяло финансовия скелет, на който се държи държавата. При това помагах на всички, без да гледам кой е беден и кой е богат. Помагах дори на хора, които не се ползват с гражданство. Въведох закон, с който премахнах лихвите върху лихвите, за да не нарастват повече дълговете ви в тези години на немотия. Сами виждате, че ако има човек, който се е погрижил за вас, това бях аз. А не Сулпиций!

Завъртя се демонстративно на всички страни, сякаш търсеше нечие лице сред тълпата. След като повтори на няколко пъти странното си движение, той отново се обърна с лице към Кладенеца на комициите и вдигна ръце във въпросителен жест.

— И къде е сега Публий Сулпиций? — попита в привидно недоумение. — Питам ви, когато войските ми нахлуха в Рим, нима посегнаха върху живота на гражданите? Е, вярно, в блъсканицата намериха смъртта си шепа роби, освобожденци и бивши гладиатори. С една дума, паплач. Никой от тях не може да бъде наречен достоен римски гражданин. Тогава защо го няма Публий Сулпиций да говори пред вас, да се опита да обори твърденията ми? Ето аз официално приканвам народния трибун Публий Сулпиций да излезе пред народа и да проведе с мен честен спор. Не при закрити врати в Курията, а тук, на рострата, пред очите на „суверенния народ“! — И за да внесе още повече театралност в речта си, събра ръцете си на шепа пред устата си и изрева към площада: — Публий Сулпиций, народни трибуне, каня те да излезеш отпред и да ми отговориш!

Но единствено тълпата му отговори със своето мълчание.

— Няма го, народе римски, и не може да отговори на нито едно от обвиненията ми. И защо го няма? Защото аз, законно избраният римски консул влязох в града, придружен от единствените си приятели — от своите войници, — за да потърся справедливост от тяхно име, а и от мое. Публий Сулпиций обаче избяга като крадец. Трябваше ли да бяга? Може би се страхува за живота си? Защо да се страхува? Нима досега съм заплашил с убийство някой от действащите магистрати? Нима съм заплашил, когото и да било? Или сега съм застанал пред вас в бойни доспехи и с окървавен меч в ръка? Не! Явявам се пред вас облечен в своята тога претекста , за да ви напомня за високия държавен пост, който заемам. Дори моите приятели, войниците се съгласиха да останат далеч, да не чуят думите, с които се обръщам към вас. На тях не им трябва да присъстват физически, за да знаят, че ще бъдат защитени интересите им! Защото по същия начин, по който съм бил избран да служа на вас, аз съм бил избран да служа и на тях! И все пак Сулпиций го няма… Защо го няма? Вие самите вярвате ли, че е избягал, защото се страхува за живота си? Ако има поне една причина да се страхува, то е, защото знае , че е действал незаконно и несправедливо, защото знае, че ще бъде уличен в държавна измяна. Но аз дори и сега ще се направя, че се съмнявам, че не го смятам за толкова страхлив; защото искрено се надявам той да е тук, сред нас!