Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Повече нямаше какво да се каже; никой не одобряваше тактиката на Сула, но и никой не се сещаше за друга.

В продължение на десет дни Сула и останалите видни сенатори неуморно държаха речи от рострата пред няколкото хиляди римляни, които неуморно идваха да ги слушат. Без капка свян силните на деня произнасяха какви ли не клевети по адрес на злощастния Сулпиций и с привидно снизхождение прощаваха греховете на Марий. Великият мъж беше представен като неизлечимо болен старец, който най-добре да живее на старите си лаври и да не мисли за нови.

Откакто Сула бе наредил екзекуциите на неколцината уличени в кражба войници, легионите не смееха да нарушат и една негова заповед. Лека-полека гражданите свикнаха с присъствието им и дори започнаха да гледат на тях като на приятели в неволя. Войниците получаваха храна от живеещите наблизо, а ден след ден славата им се разнасяше из най-затънтените кътчета на града. Когато римляните разбраха, че това са легионите от Нола — спечелилите войната срещу италийците, — войниците станаха всенародни любимци. Все пак Сула гледаше да осигури прехраната на армията с директни доставки от провинцията, да не би да се окаже един ден, че петте легиона са лежали на гърба на градското население. Така или иначе мнозина от жителите на Рим останаха докрай скептично настроени; все пак Сула бе имал неблагоразумието да набеди войниците си, че са поискали да завземат града. Излизаше, че ако войниците останат недоволни от гостоприемството или се почувстват с нещо засегнати, спокойно биха могли да изколят половината Рим. Пълководецът им можеше да говори, каквото си ще на Форума, факт беше, че армията нямаше намерение да си върви в Кампания. Напротив, Сула държеше легионите да останат в Рим. А това означаваше, че ако ситуацията се измени, той ще се опре на войската.

— Не мога да вярвам на народа — оправдаваше се пред сенаторите. Откакто законите на Сулпиций бяха влезли в сила, вече не можеше да се говори за Сенат, а само за сенатори. — В момента, в който прехвърля войските си в Гърция, ще изникне някой нов Сулпиций. Затова смятам най-напред да прокарам нужните закони, с които това ще стане невъзможно.

Беше дошъл в Рим през ноемврийските иди, което означаваше, че почти не му оставаше време да проведе толкова мащабна законодателна кампания. В приетия преди няколко години лекс Цецилия Дидия беше записано, че между предварителното обсъждане на даден законопроект и неговото окончателно приемане трябва да изминат най-малко двайсет и пет дни. Излизаше, че ако сега се заеме да изготвя законовите текстове, той едва ли би могъл да ги прокара през народното събрание, преди да е изтекъл мандатът му. А това можеше завинаги да го лиши от възможността да успее. Нещо по-лошо, другият лекс Цецилия Дидия забраняваше в един и същи закон да става дума за различни проблеми, които да не са пряко свързани. За да свърши навреме със смелото си начинание, Сула трябваше да прибегне до възможно най-опасния метод: да представи всички свои законопроекти на едно-единствено заседание.

Дилемата, пред която бе изправен, бе разрешена по възможно най-добрия начин от Цезар Страбон.

— Нищо по-лесно — успокои го кривогледият адвокат, който беше навярно най-големият експерт в законодателната материя. — Преди да предложиш всички останали законопроекти, започни с най-елементарния. Ще прокараш закон, според който лекс Цецилия Дидия няма да има сила спрямо програмата ти.

— Но народното събрание никога няма да го приеме — изгледа го с недоверие Сула.

— О, напротив, стига да им покажеш малко повече войници на Форума! — успокои го Цезар Страбон, за когото пречки никога не съществуваха.

И се оказа съвсем прав. Когато Сула свика трибутните комиции — като патриций той самият нямаше право да се явява пред плебейското събрание, — за негова голяма изненада се оказа, че гласоподавателите са готови да му сътрудничат. Дългата му кампания започна със специален закон, който обезсилваше лекс Цецилия Дидия прима , но само по отношение на неговата собствена законодателна програма. И понеже въпросният лекс Корнелия сам представляваше обект на собствения си текст, Сула успя да го предложи и подложи на гласуване в един и същи ден. Наближаваше краят на ноември, но той вече имаше за какво да се хване.

Един по един внесе за разглеждане още шест законопроекта. Беше обмислил и най-малките подробности в тях, най-вече в каква последователност да ги представи. За успеха му беше важно опозицията да не разбере навреме в какво се състои смисълът на законите. Когато се усетеха, вече щеше да е твърде късно да направят нещо. На първо време Сула се пазеше да не би между армията и гражданите да възникнат спорове или конфликти. Беше му ясно, че ако има поне една причина народът да се отнася с недоверие към програмата му, то тя се дължеше на петте легиона.