Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

След което се обърна към втория консул.

— Квинт Помпей, ти ще останеш заедно с Четвърти легион пред Колинската порта и ще продължиш да дебнеш няма ли да се появят войски откъм Вия Слария. Нека последният легион слезе от Агера и кохортите заемат източните и северните хълмове — Квиринал, Виминал, Есквилин. Две кохорти да охраняват Субура.

— А Форум Романум и Капитолия?

Сула поклати енергично глава.

— В никакъв случай, Луций Лициний. Нямам намерение да следвам примера на Сатурнин и Сулпиций. Нека Втори легион държи под наблюдение склоновете на Капитолия и околностите на Форума, но да не се показва нито на едното, нито на другото място. Искам, когато свикам народното събрание, хората да не се чувстват в опасност.

— Ти самият тук ли ще останеш? — попита Помпей.

— Да. А, Луций Лициний, имам още една задача за теб. Нека из града тръгнат глашатаи, които да съобщят, че всеки предмет, хвърлен от прозорците на жилищните сгради, ще бъде смятан за проява на бунт срещу законно избраните консули. Домовете на виновниците ще бъдат подпалвани. Нека други глашатаи последват първите и разгласят, че утре сутринта, в два часа след изгрев-слънце на Форума ще се открие заседание на трибутните комиции. — Замисли се за миг дали това е всичко, и добави: — Щом изпълните всичко заръчано, елате да ми докладвате.

На поляната се появи примус пилусът на Втори легион, центурионът Марк Канулей. Офицерът почтително застана на разстояние и изчака консулът да го забележи. Отдалеч си личеше, че е доволен. „Чудесен знак — помисли си Сула. — Все още мога да разчитам на войниците си.“

— Някакви следи от бегълците, Марк Канулей?

Центурионът поклати глава и при движението му яркочервеният плюмаж върху шлема му се развя като елегантно ветрило.

— Никакви, Луций Корнелий. Видели са Публий Сулпиций да се прехвърля с лодка през Тибър. По всяка вероятност се готви да избяга в някое пристанище в Етрурия. За Гай Марий и сина му има слухове, че вече бързат към Остия. Градският претор Марк Юний Брут също е избягал.

— Глупаци! — възкликна изненаданият Лукул. — Ако те наистина са живели с чувството, че законът е на тяхна страна, то по-добре да бяха останали в Рим. Предполагам, си дават сметка, че ако имат някакви шансове да те надвият, това би могло да стане единствено на Форума!

— Напълно си прав, Луций Лициний — съгласи се привидно Сула, доволен, че легатът е възприел нещата по толкова наивен начин. — Предполагам, че са се паникьосали. Ако Марий или Сулпиций се бяха спрели да поразмислят малко над нещата, навярно биха предпочели да останат в Рим. Но нали знаеш, късметът винаги е бил на моя страна. За мое щастие и двамата предпочетоха да избягат.

„Късмет ли, глупости! — разсъждаваше в същото време той наум. — И Марий, и Сулпиций добре знаят, че ако бяха останали, на мен не ми остава друго, освен да поръчам убийството им. Има нещо, което наистина не мога да си позволя, а то е да проведем публична дискусия на Форума. Те са народните любимци, не аз. И все пак бягството им представлява нож с две остриета. От една страна, си спестявам неудобството да ги убия, но от друга — ще си навлека всеобщата омраза, като ги осъдя на изгнание.“

През цялата нощ войници патрулираха по улиците на Рим, наглеждаха площадите и пазарите. За пръв път на римляни им се случваше да видят толкова огньове, запалени под открито небе, за пръв път в ушите им отекваха тежките стъпки на легионерите. Малцина от жителите на големия град успяха да затворят очи, нищо че до изгрев-слънце навсякъде беше пълно мъртвило. Студът навън още режеше, когато из кварталите тръгнаха глашатаи да съобщят, че всичко е наред и че двамата законно избрани консули са поели в ръце грижата за своите съграждани. Нека римляни знаят, че в два часа след изгрев-слънце консулите ще застанат на рострата, за да говорят пред народа.

Форумът се изпълни с много повече хора, отколкото предполагаше Сула. Дори част от привържениците на Марий и Сулпиций — все хора от втора, трета и четвърта класа — бяха дошли да задоволят любопитството си. Ако пролетариите се криеха из Субура и Есквилина, то цялата първа класа бе заела най-първите редове в публиката; по всяка вероятност и от петата класа бяха предпочели да не се показват.

— Десет-петнайсет хиляди — пресметна Сула, докато тримата с Помпей Руф и Лукул слизаха по Кливус Сацер, водещ от Велия до Форума. Двамата консули носеха официалните си тоги с пурпурен ръб, докато Лукул беше облечен като обикновен сенатор — с бяла тога и една-единствена пурпурна ивица на дясното рамо на туниката си. Никъде не се виждаше и един войник, а цивилните дрехи на тримата напомняха, че всичко, което ще се случва, ще бъде в рамките на закона. — За нас е изключително важно думите ми да бъдат правилно чути и разбрани от всички присъстващи. Искам глашатаите да заемат подходящи места и да предават дословно речта ми на стоящите назад.