Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Щом излязоха на площада, отпред застанаха ликторите, които разчистваха път сред множеството, а двамата върховни управници побързаха да се качат на трибуната, където вече ги чакаха Флак Принцепс Сенатус и Сцевола Понтифекс Максимус. За Сула и тази среща беше от значение, тъй като откакто войниците му бяха превзели града, той не бе имал случай да разговаря с когото и да било от оределия състав на Сената. Никой не му гарантираше, че хора като Катул Цезар, цензорите, фламен Диалис и тези двамата насреща му ще погледнат с добро око на намесата на войската в работата на гражданските институции и управлението.

Едно беше ясно, никой от тях не се радваше особено. И двамата мъже, които го чакаха на рострата, бяха под една или друга форма обвързани с Марий. Сцевола заради годежа на дъщеря си с младия Марий, Флак — защото ако не беше подкрепата на Марий в негова полза, той нямаше да спечели нито цензорските, нито дори консулските избори преди години. Не му беше сега мястото четиримата да обсъждат в подробности съдбините на държавата, затова пък и Сула не можеше да се допита до мнението им.

— С мен ли сте или не? — попита той лаконично.

Сцевола си пое дълбоко дъх и устата му леко потрепери.

— Да, Луций Корнелий, с теб сме.

— Тогава слушайте внимателно какво ще кажа сега на тълпата. Ако имате съмнения или искате да ми зададете въпроси, ще намерите много от отговорите в речта ми. — Сула погледна по посока на Сената и забеляза на площадката пред входа му Катул Цензор, двамата цензори, Антоний Оратор и Мерула Фламен Диалис. Никой не понечи да му махне, само Катул едва-едва му смигна.

— Слушайте внимателно! — подвикна им Сула и им обърна гръб. Отсега нататък цялото му внимание щеше да бъде насочено към множеството, изпълнило Форума. Когато консулът се бе появил на площада, никой от присъстващите не сметна за нужно да го аплодира; но поне не се намериха и такива, които да го освиркат. Можеше да е сигурен в едно: че хората бяха дошли да го слушат, и то не само по принуда. Войниците си бяха войници, Рим искаше да знае волята на своя господар.

— Народе на Рим, ако има човек, който да съзнава цялата сериозност на моите действия, то това съм самият аз — започна той речта си със спокоен и завладяващ глас. — Знайте, че присъствието на армията в Рим се дължи единствено на моите нареждания, никой друг не може да бъде държан отговорен за това. Аз съм първи консул, получих вашето одобрение чрез законно проведени избори и в рамките на своите правомощия поех командването на римските легиони. Аз доведох армията в Рим, никой не ме е молил или убеждавал за това. Ако мои колеги и подчинени са се обвързали с тези действия, било е единствено по мое нареждане и заповед. Никой не може да се противи на волята на своя консул, дори колегата ми Квинт Помпей Руф. Нека използвам случая да ви напомня за грозното убийство на сина му, тук, насред свещения Форум Романум — убийство, извършено от бандата на Сулпиций.

Сула говореше много бавно, за да могат глашатаите да повторят всяка дума, излязла от устата му, и сега дори се спря, за да не се надвиква с тях.

— Твърде, твърде дълго време, народе на Рим, бяха пренебрегвани правата на Сената и консулите да определят законите и държавната политика на страната. През последните години дори станахме свидетели как на няколко пъти шепа побъркани люде, заклети демагози, които вследствие на злощастни недоразумения бяха избирани за народни трибуни, бяха готови да стъпчат в краката си и последните останки от ред и законност, за да задоволят неутолимата си жажда за власт. Тези безскрупулни люде знаеха как да подмамват тълпите с обещания, знаеха как да се представят за защитници правата на народа и да се възползват от всеобщото доверие, за да тласнат държавното управление в недостойни и безотговорни актове. Тяхното оправдание винаги е било едно и също — те действали от името на „суверенния народ“! Истината обаче е там, римски народе, че всеки от тях е действал и би продължил да действа единствено в своя лична изгода. Вас все ви печелят с обещания за по-добър живот, за повече права в обществения живот, за неща, които римската държава никога не е била в състояние да ви предостави… Особено като се замислите, че подобни фалшиви народолюбци се появяват тъкмо в момента, когато държавата преживява кризи и е най-малко способна на щедрост. Това е причината за лесния им успех! Тези хора знаят как да използват и мечтите, и страховете ви! Но никой от тях пукната пара не дава за народното благо. Защото това, което те обещават, никой от тях не е способен да изпълни. Спомняте ли си дали някога Сатурнин успя да осигури на римския народ безплатно зърно? Разбира се, че не! Защото по негово време зърно просто нямаше. Ако имаше, то вашите консули с помощта на Сената щяха да го намерят и да ви го предоставят. Когато зърно най-после се появи на пазара, именно вашият консул Гай Марий се зае с неговото правилно разпределяне; вярно, не безплатно, но на разумни цени.