Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Имаш предвид това, което ти казах за Гай Марий?

— Да. — Цина нервно въртеше чашата в ръцете си. — Много неща са вече извън контрол. Вярно, висшите чинове не са изгубили нищо от респекта си към мен, но останалите… Войниците. Самнитските и всички останали доброволци. Всички са дошли да следват Гай Марий, а не мен.

— Това просто не можеше да не се случи. Навремето дори не би имало голямо значение за самата кауза. Гай Марий винаги е превъзхождал всички ни и със способността си да преценява настоящето и да предвижда бъдещето. Той знаеше какво и как да бъде направено. Но онзи Гай Марий вече не съществува. — Кървава сълза се показа под превръзката и Серторий ядно я избърса. — На тази възраст и след преживените удари той едва се държи. Изгнанието му се отрази по ужасен начин. На няколко пъти разговарях с него и съм убеден в едно: участието му в борбата, която водим с теб, стои на заден план за него; единственото, което го интересува, е да си отмъсти на онези, които го прогониха от Рим. Назначил е за свой пръв помощник най-голямата отрепка, която някога се е раждала — Фимбрия ! Истински лешояд! Колкото до легиона, който доведе от Етрурия, нарича го своя лична охрана и отказва да го причислява към общата ни армия. Въпросният легион е събран от кол и от въже. На подобна робска паплач би завидял всеки сицилиец, решил да вдига въстание на острова. И въпреки това, Луций Корнелий, не мисли, че Гай Марий е изгубил способността си да разсъждава, да преценява… Не, умът му далеч не е претърпял същите удари като морала му. Марий знае , че е господар на твоята армия! И започвам да се безпокоя няма ли някой ден да я използва за своя изгода. Ако аз съм сега тук и с теб, Луций Корнелий, то си имам просто, но принципно оправдание — няма да допусна един римски консул да бъде лишаван от длъжност по средата на мандата си. Но виж, с това, което подозирам, че Гай Марий се готви да направи, не искам да имам нищо общо. Нека отсега те предупредя, че някой ден можем да се разделим.

Цина усети как косата му настръхва. В погледа му се четеше ужас.

— Искаш да кажеш, че той подготвя кървава баня?

— Убеден съм. И което е по-лошо, не виждам кой ще го спре.

— Но той не може да стори подобно нещо! За нас е от изключително значение да вляза в Рим без оръжие — като законно избран консул, дошъл да установи мир и да сложи край на всякакви кръвопролития. Наша обща задача е да помогнем на Рим да стъпи на крака.

— Е, пожелавам ти успех в това благородно начинание — сухо изрече Серторий и се надигна от стола си. — Отивам на Марсово поле, Луций Корнелий. Нямам намерение да се махам оттам. Моите хора ще ме последват, в това мога да съм сигурен. А аз ще направя всичко по силите си законно избраният консул да си върне отнетата власт. Гай Марий обаче не бих подкрепил за нищо на света.

— Да, разбира се, че ще останеш на Марсово поле. Но те моля, ако започнем преговори с Октавий, да присъстваш и ти!

— За това не се тревожи. Подобни комедии не бива да се изпускат.

Серторий си замина.

На другия ден обаче Марий изведнъж реши да премести легионите си далеч от Рим — в Латинските поля. Смъртта на Помпей Страбон служеше на всички за урок; да се държат толкова много хора на едно място при ниска хигиена можеше да доведе всеки момент до нови епидемии. Реши, че ще бъде добре за войската му да подиша свежия провинциален въздух и да черпи вода от чистите кладенци далеч от големия град. Освен това доброволците лесно си изкарваха прехраната, като крадяха зимнината на беззащитните жители на областта. Един след друг паднаха Ариция, Бовила, Ланувиум, Анциум, Фикана, Лаврентум… Никой от тях не помисли да се съпротивлява на Гай Марий.

Като научи за заминаването му, Квинт Серторий веднага си каза, че решението на Марий представлява някакъв стратегически ход. Нищо чудно старият хитрец да отстъпва, за да се предпази от Цина . Той можеше и да е полудял, но не беше оглупял.

Вече беше краят на ноември. И двете страни — а може би щеше да е по-точно да се каже от „трите“ — знаеха, че „действителното“ правителство на Гней Октавий Рузон е обречено. Когато Помпей Страбон умря, армията му категорично отказа да се подчини на назначения за негов наследник Метел Пий и като си събра багажа, пресече Мулвиевия мост и предложи услугите си на Гай Марий. Не на Цина, а на Марий!

Епидемиите вече бяха отнели живота на поне осемнайсет хиляди души — военни и цивилни. Най-тежко бяха пострадали Помпеевите легиони. В същото време складовете за зърно в Рим тревожно опустяваха. Марий усещаше, че е започнало началото на края, и доведе „личната си гвардия“ от пет хиляди роби и освобожденци отново под Яникулум.