Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Метел Пий не можеше да откаже. Връчи на Марк Плавций Силван командването на петте кохорти, с които се раздели, и пое към метрополията. Силван и войниците му изведнъж усетиха колко е страшно да обсаждаш една самнитска крепост. Още щом останалите легион и половина изчезнаха зад хоризонта, защитниците на крепостта излязоха на полето и разбиха редиците на римляните, Хората на Мутил лесно успяха да си върнат контрола над цял Самниум. Всички мъже-самнити — с изключение на онези, които служеха при консула Цина — се заеха да опустошават Западна Кампания и в крайна сметка се озоваха едва ли не под стените на Капуа. Малкото градче Абела бе превзето, плячкосано и опожарено, след което и втората самнитска армия се отправи към Рим, за да вземе участие в събитията. Никой и не помисли да предложи услугите си на Цина. Всички отидоха при Марий и му се заклеха във вярност.

Заедно с Метел Пий за Рим заминаха Мамерк и Апий Клавдий Пулхер. Петнайсетте кохорти, които тримата водеха от лагера пред Езерния, бяха пратени да заемат крепостта на хълма Яникулум. За началник гарнизон бе поставен Апий Клавдий, но консулът Октавий има неблагоразумието да се обяви за върховен главнокомандващ и на този легион. Апий Клавдий имаше защо да се чувства обиден. Караха го да върши черната работа, а дори не благоволяваха да му предложат малко слава в замяна? Още тогава той се замисли дали да не застане на другата страна.

Сенатът отдавна беше пратил вест и на пропретора Публий Сервилий Вация в Италийска Галия. За всеки случай Рим държеше там два легиона. Жителите на областта все по-високо надигаха глас да им се изплатят сумите за произведеното оръжие, затова малко сила щеше да свърши добра работа. От двата легиона единият стоеше на гарнизон в Плаценция под командването на легата Гай Целий. Другия командваше сам Вация в Аквилея, далеч на изток. Когато получи писмото от Сената, Вация веднага заповяда на Целий да напусне Плаценция и да премести легиона си по на изток, а сам застана начело на своя и тръгна да спасява Рим.

За нещастие на „действителното“ правителство на Рим още при Ариминум Вация се сблъска с „недействителния“ народен трибун Марк Марий Гратидиан. Цина се бе досетил, че от север може да изникне опасност, затова бе събрал няколко кохорти и ги беше пратил по Фламиниевия път да спират Вация или който и да било друг привърженик на Октавий. Общо взето, младоците в легиона на Вация здравата се изложиха и след като Гратидиан ги разби, се насочиха обратно към безметежна Галия. Вация се зарече да не мисли повече за Рим, а след като научи — при това от доста съмнителен източник — за случилото се при Ариминум, Гай Целий изпадна в най-дълбоката си депресия от последните няколко години и се самоуби, преди да е научил за падането на „действителното“ правителство.

Октавий, Мерула и всички, които се бяха излъгали да застанат на тяхна страна, гледаха безпомощни как от ден на ден положението им все повече се влошава. Най-сетне Гай Марий пристигна откъм Кампанския път и вдигна лагер буквално пред Клавдиевата твърдина. Обиденият на Октавий Клавдий Пулхер влезе в тайни преговори с Марий и му позволи да заеме външните укрепления на казармата. Това, че крепостта не падна съвсем, се дължеше единствено на Помпей Страбон. За да отвлече вниманието на Цина, пиценецът най-сетне се реши да действа и нападна лагера на Серторий. Докато Марий се мъчеше сам с крепостта, консулът Октавий и цензорът Публий Крас изведоха по Дървения мост дружина от граждани — доброволци и спасиха обкръжената крепост в последния момент. Хванат натясно с недисциплинираната си армия от роби и наемници, Марий бе принуден да отстъпи. Народният трибун Гай Милоний падна убит, докато се мъчеше да му се притече на помощ.

Публий Крас и синът му Луций останаха в крепостта да следят действията на подозрителния Апий Клавдий. Той самият отново бе променил мнението си и вече твърдо вярваше в победата на „действителното“ правителство. Щом Помпей Страбон научи за успеха на Яникулум, веднага заповяда на войниците си да се отърват от тези на Серторий и ги върна обратно през Пинцийския хълм в лагера до Колинската порта.

Което си беше истина, много неща не бяха наред с Гней Помпей Страбон. По време на сблъсъка с войниците на Серторий синът му нито за миг не се отдели от баща си, лично му нареди да отстъпи и накрая бързо го прати да почива в главната квартира. В самия разгар на сражението пълководецът на свой ред се разболя от дизентерията и макар да не се отказа от командването, и на малкия Помпей, и на легатите стана ясно, че да се затвърди успеха, постигнат на Яникулум, е просто невъзможно. Макар и с голямо самочувствие, Помпей Младши имаше чудесна представа за положението си и не посмя да се наложи над свирепите пиценски легиони. Младок като него не можеше да заповядва на тези капризни войници, още по-малко при такова тежко сражение.