Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Няма да се разведа — упорстваше младежът.

— Тогава ще се наложи да потърся друго решение.

— Аз вече имам предложение — веднага му отвърна Цезар. — Позволи на Юпитер Велики да се разведе с мен. Освободи ме от фламинството.

— Можех да го сторя в качеството си на диктатор, ако не се бяха намесили жреческите колегии. В настоящия момент съм обвързан с тяхното решение.

— Тогава излиза — заключи невъзмутимо Цезар, — че попадаме в задънена улица.

— Не, не попадаме. Има и друг изход.

— Да наредиш да ме убият.

— Именно.

— Но това ще означава, Сула, да изцапаш ръцете си с кръвта на един жрец.

— Не и ако някой друг се изцапа в действителност. Аз не съм почитател на гръцките метафори, Гай Юлий Цезар. Още по-малко те важат за римските богове. Вината не се предава.

Младежът се замисли.

— Да, предполагам, че си прав. Ако някой друг посегне на живота ми, вината си остава единствено за него.

Той се надигна от стола.

— С това нашият разговор приключва.

— Да, освен ако не размислиш.

— Няма да се разведа с жена си.

— Тогава ще наредя да те убият.

— Ако можеш — каза Цезар и излезе. Сула подвикна след него:

— Забрави си жреческите одежди!

— Запази ги за новия фламин Диалис!

С усилие на волята Цезар се запъти право към дома. Не можеше да е сигурен колко време ще е нужно на Сула да се окопити. Това, че диктаторът се беше изплашил, беше очевидно; досега никой не смееше да му се опълчи.

Навън духаше леденостуден вятър. Заради детински си жест Цезар се оказа полугол на студа. Но това нямаше голямо значение. Палатин не беше чак толкова далеч от Субура. По-важно беше отсега да обмисли следващия си ход. Сула наистина щеше да поиска смъртта му, в това Цезар не се и съмняваше. Той въздъхна. Налагаше се да бяга. Както всички други римски магистрати обаче, и диктаторът беше зависим от скърцащата машина на бюрокрацията. Това позволяваше на Цезар да разполага поне с още един ден. Домът на Сула, както забеляза младежът, не беше пълен с кръволоци, а с най-почтени клиенти. Животът в Рим не приличаше на този от гръцките трагедии, дори диктаторът не отглеждаше бесни кучета в дома си. Сула щеше да намери подходящ момент да даде нужните заповеди. Но времето още не беше дошло.

Докато стигне до жилището на майка си, Цезар беше посинял от студ.

— Къде са ти дрехите? — зяпна Аврелия.

— Оставих ги у Сула — обясни той. — Дарих ги на следващия фламин Диалис. Майко, той ми показа начина да се отърва от тях!

— Разкажи ми — рече тя и му направи място до горящата печка.

И той й разказа.

— О, Цезаре, защо? — извика тя накрая.

— Хайде, майко, добре знаеш защо. Обичам жена си. През всички тези години тя живя сред нас и очакваше от мен грижите, които не получаваше от баща или от майка. Как бих могъл да я изоставя? Тя е дъщеря на Цина! Доведена е до просешка тояга! Дори не е римлянка! Майко аз не искам да умирам. Дори животът на един жрец на Юпитер струва повече от смъртта. Но има неща, за които си струва да се умре. Това са принципите. Задълженията на един римски благородник, които научих благодарение на тебе. Цинила е моя отговорност. Аз не мога да я изоставя току-така! — Цезар вдигна рамене. — Всъщност, това е моят път към спасението. Докато не се съглася на развод, аз съм напълно неподходящ за жрец. Затова ще отказвам.

— До деня, в който Сула те убие.

— Това зависи единствено от Великия бог, майко, ти добре знаеш. Вярвам, че самата Фортуна ми предлага този шанс, затова нямам право да го откажа. Единственото, което трябва да направя, е да надживея Сула. Щом той умре, никой друг няма да посмее да убие фламин Диалис, жреческите колегии ще бъдат принудени да ме освободят от оковите. Майко, аз не мисля, че Юпитер иска от мен да бъда негов личен жрец! Вярвам, че има каква друга работа да ми възложи — такава, с която ще бъде по-полезен на Рим.

Аврелия не посмя повече да спори.

— Пари. Трябват ти пари, Цезаре. — Тя прокара пръсти през косите си. — Ще са ти нужни повече от два таланта сребро. Това е цената на всеки проскрибиран. Ако те открият, ще трябва да платиш на издайниците доста повече от два таланта, за да ги накараш да пазят тайната ти. Три таланта ще повишат малко цената на живота ти. Но как да намеря три таланта, без да се обръщам към банкерите? Седемдесет и пет хиляди сестерции… Държа десет хиляди в стаята си. Срокът за наемите мина, могла още тази вечер да ги събера. Когато наемателите разберат защо са ми, никой няма да ми откаже. Те всички те обичат, макар да не ми е много ясно защо. Ти имаш толкова труден характер! Гай Маций би могъл да изнамери още пари отнякъде, а предполагам, че и Луций Декумий крие откраднатото под леглото си…