Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Бедният Лепид! — въздъхна Юлия.

— Бедната Апулея — допълни Муция Терция.

Но сега, след като Гай Кота ги беше навестил, изглеждаше, че Цезарите няма да бъда проскрибирани. Шестстотинте югера земя край Бовила бяха в безопасност, Цезар нямаше да изгуби сенаторския си ценз. Макар — разсъждаваше кисело той, докато гледаше как снегът се стели на парцали във вътрешния двор на инсулата, сенаторският му ценз беше неприкосновен! Фламин Диалис по право влизаше в Сената.

Докато Цезар наблюдаваше неочаквания по това време на годината сняг, майка му наблюдаваше него.

„Такъв прекрасен човек, радваше му се тя, при това чисто мое произведение, на никого друг… Колкото и превъзходни качества да притежава, Гай далеч не е съвършен. Липсват му съчувствието, великодушието, нежността на баща му, нищо че на пръв поглед му прилича. Но прилича и на мен. Притежава толкова многостранни дарби, където и да го пратя из къщата, способен е с двете си ръце всичко да оправи — спукани тръби, запушена канализация, изпадала мазилка. Пък и новостите, които внесе в старите машини. Способен е не само да говори, но дори да пише на иврит и персийски! Благодарение на наемателите свободно говори десетина езика. Преди да възмъжее, бил станал същинска легенда на Марсово поле, така поне се кълне Луций Декумий. Плува като риба, тича и язди със скоростта на вятъра. Пише стихове и пиеси не по-зле от Плавт и Ений, макар да не съм аз тази, която трябва да ги оценява. Ако се вярва на Марк Антоний Гнифон, владеел риториката както никой друг. Как се беше изразил Гнифон? Синът ми можел да разплаче камъните и да разяри планините. Той отсега разбира тънкостите на законодателството, може да разчете всякакъв текст, независимо от почерка. В цял Рим няма друг човек, които да притежава това умение, дори и онова чудо на чудесата Марк Тулий Цицерон. Колкото до жените, те направо му се лепят! Цяла Субура е негова. Мисли си, че не знам, разбира се. Е, по-добре така. Мъжете реагират странно, когато засегнем мъжкото им достойнство. Но все пак синът ми не е съвършен. Просто е надарен от боговете. Твърде непримирим е в душата си, нищо че го крие. В много отношения се смята център на света, невинаги е способен да отгатне желанията и настроенията на околните. Колкото до манията му всичко край него да блести от чистота, всяка майка би се гордяла с прибрания си син, но подобна черта той не е наследил нито от мен, нито от баща си. Не би погледнал жена, освен ако не излиза от банята, убедена съм, че ще я огледа най-подробно от главата до петите, преди да й посегне. При това е расъл в Субура! Но пък и това си има добрите страни — откакто навърши четиринайсет, жените в квартала станаха по-чистоплътни. Дори и тук изпреварва връстниците си! Винаги съм се надявала, че мъжът ми се е възползвал от местните жени, където и да го отведе службата, но той винаги ме убеждаваше, че няма подобно нещо, винаги е чакал да се прибере при мен. Ако наистина нещо съм ненавиждала у него, то това беше тъкмо тази му черта. Да знам, че се пази целият за мен, когато почти не се виждахме, ме караше да се чувствам гузна. Синът ми никога няма да причини подобно зло на своята жена. Надявам се тя да оцени късмета си. Сула. Синът ми е привикан при Сула. Иска ми се да знам защо. Искам…“

Аврелия изведнъж се сепна. Цезар се беше надвесил над писалището.

— Къде се беше отнесла? — попита я той.

— Къде ли не — отговори му и се надигна от стола. Стана й студено. — Ще пратя Бургунд да ти донесе мангал. Тук и куче да вържеш, ще избяга.

— Добре, добре… — отпрати я Цезар.

— Не искам да подсмърчаш при срещата си със Сула.

Но на сутринта Цезар не подсмърчаше. Младежът представи в къщата на Гней Домиций Ахенобарб доста преди времето за вечеря. Предпочиташе да чака в преддверието, отколкото да закъснее. Естествено слугата — прекалено любезен грък, който дори си позволи да му хвърля погледи — го осведоми, че е подранил, затова трябвало да почака. Цезар настръхна и побърза да обърне гръб на човека, който скоро щеше да се прочуе. Само след месеци цял Рим щеше да знае кой е Хризогон.

Но Хризогон нямаше намерение да се оттегля; очевидно гостът му се стори твърде привлекателен. Цезар едва се сдържаше да не му избие зъбите. После излезе навън, на лоджията и на гърка му стана твърде студено, за да го придружи. Къщата беше голяма, имаше две тераси и Цезар можеше необезпокояван да стои навън. Лоджията не беше обърната към Форум Романум, а към Палатинския хълм, по посока на Клив Виктория. Точно над Ахенобарбовата къща се издигаше величествено здание.