Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Дори къщата ти? — пребледня от ужас Аврелия.

— Всичко. Дойде със списък на всички недвижими имоти в семейството. Дяловете от испанските мини, земите в Етрурия, вилата в Кума, къщата тук в Рим, новите земи, които Гай Марий беше купил по-късно в Лукания и Умбрия, житната латифундия на река Баградас в Африка, работилницата за цветна вълна в Йерапол, стъкларската работилница в Сидон. Дори семейната ферма в Арпин. Всичко това принадлежи на Рим и доколкото разбрах, ще бъде разпродадено на търг.

— О, Юлия!

Но като истинска представителка на рода си Юлия дори намери сили да се усмихне.

— Е, това не е чак такава беда! Получих писмо лично от Сула, с което ме уведомява, че ми разрешава да задържа за себе си сто таланта сребро от цената на бъдещата разпродажба. На толкова оценява издръжката ми, която Гай Марий би ми изплатил, ако се беше разделил с мен. И това е нещо, след като всъщност аз зестра нямах! Но ще си получа стоте таланта, защото, както Сула ми напомня, съм сестра на Юлила. Само заради нея, тя все пак беше негова жена, той няма да позволи да живея в мизерия. Писмото беше доста любезно.

— Сто таланта са големи пари, но в сравнение с това, което ти отнема… — процеди през зъби Аврелия.

— Ще ми стигнат да си купя хубава нова къща на някоя хубава улица. Дори ще ми остане за издръжка. Разбира се, робите ще бъдат продадени заедно с имотите, но Сула бе така добър да ми остави Строфант — толкова се радвам, че няма да го изгубя! Бедният старец, и без това е смазан от скръб! Както и да е. Ще се оправя. Което не може да се каже за много други майки и съпруги. Те няма да получат нищо.

— Ами ти, Муция? — попита Цезар. — Ти каква се водиш марианка или муцианка?

Доколкото забелязваше, Муция Терция не тъгуваше твърде много за съпруга си. Всички знаеха, че Юлия страда, дори и да не го показва. Но Муция?

— Водя се Марианка — сподели Муция Терция, — затова губя и зестрата си. Имението на баща ми е в доста лошо състояние, в завещанието си не беше предвидил нищо за мен. Но дори и да ми беше оставил нещо, мащехата ми щеше да ми попречи да си го взема. Майка ми обаче е добре, Метел Непот е в безопасност, той винаги е поддържал Сула, но двамата трябва най-напред да мислят за синовете си. С Юлия обсъдихме въпроса, докато идвахме насам, и решихме да живея в нейния нов дом. Сула ми е забранил изрично да се омъжвам втори път, пък и аз самата ме желая.

— Това е кошмар! — възкликна Аврелия, след което сведе поглед. — Може да се окажем и ние в списъка. Мъжът ми винаги е бил на страната на Гай Марий. А след като той умря — на тази на Цина.

— Но сградата е на твое име, майко. Пък и всичките ти братя и братовчеди бяха на страната на Сула — успокои я Цезар. — Аз може да изгубя земите си, но като фламин Диалис поне ще получа заплата от държавата и ще живея в Държавния дом на Форума. Предполагам, че Цинила ще изгуби зестрата си.

— Роднините на Цина вероятно ще изгубят всичко — въздъхна Юлия. — Сула смята да смаже окончателно опозицията.

— Ами Ания? И голямата Корнелия Цина? — разтревожи се Аврелия. — Никога не съм харесвала Ания. Беше лоша майка за моята малка Цинила, освен това се омъжи твърде скоро след смъртта на Цина. Затова ми се струва, че и сега ще намери изход.

— Права си, ще се оправи. От дълго време е омъжена за Пупий Пизон Фруги и може да мине за пупианка — съгласи се Юлия. — Доста неща научих от Долабела. Бедната Корнелия Цина върви заедно с мъжа си Гней Ахенобарб. Разбира се, тя загуби дома си още в деня, когато Сула пристигна. Ания тогава отказа да я прибере при себе си. Доколкото чувам, живеела заедно с някаква леля — весталка на Вия Ректа.

— Ох, щастлива съм, че и двете ми дъщери са омъжени за политически неутрални фигури! — възкликна Аврелия.

— Имам новина за вас — подхвърли Цезар, за да отклони вниманието им от семейните тревоги.

— Каква? — попита Муция.

— Лепид явно е имал предчувствие. Още вчера се е развел с жена си Апулея, дъщерята на Сатурнин.

— Но това е ужасно! — възкликна майка му. — Разбирам, че онези, които воюваха срещу Сула, ще бъдат наказани, но защо трябва да страдат децата и внуците им? Цялата тази истерия около Сатурнин беше толкова отдавна! Сула едва ли го е грижа толкова за Сатурнин, защо Лепид трябва да причинява подобно зло на жена си? Та тя му роди три прекрасни момчета!

— Но няма да ражда повече на никого — продължи Цезар. — Взела си е гореща баня и си е прерязала вените. Сега Лепид я оплаква. Пфу!

— О, той винаги си е бил такъв — презрително изрече Аврелия.