Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Не, каза само, че си ме помилвал. Нали я знаеш каква е?

— Аврелия е изключителна. Трябвало е да се роди мъж.

Цезар се усмихна леко подигравателно.

— Това и друг път си го казвал! Мен ако ме питаш, по-добре, че е жена.

— О, и аз така мисля! Да беше мъж, щях сериозно да се разтревожа за лаврите си. — Сула се наведе напред. — И така, скъпи Цезаре, излиза, че и занапред ще буниш духовете в жреческите колегии. Какво да те правим?

— Отърви ме от фламинството, Луций Корнелий. Ти друго, освен да ме убиеш, не можеш да сториш, а това ще означава, че не си удържал на думата си. Не мисля, че си способен на клетвопрестъпничество.

— Кое те кара да мислиш така?

— Това, че съм патриций, също както и ти! Нещо повече, аз съм от рода на Юлиите. Не можеш да престъпиш дума, която си дал на аристократ като мен.

— Така е — облегна се назад диктаторът. — Ние в жреческите колегии решихме, Гай Юлий Цезар, да те освободим от фламинската длъжност, точно както сам си разчитал. Не мога да говоря от името на останалите, но ще ти обясня защо аз искам да се освободиш от жреческата длъжност. Мисля, че Юпитер не желае да бъдеш негов личен слуга. Мисля, че той има други планове за теб. Твърде е възможно цялата тази история около пожара в храма да е знак, че иска да се раздели с теб. Не мога да съм сигурен, но вътрешният глас ми го подсказва. Разбира се, човек не бива да се доверява сляпо на инстинктите си. Гай Марий беше най-голямото изпитание в живота ми. Нещо като гръцката богиня Немезида. По един или друг начин той съумяваше да помрачи и най-прекрасните дни от живота ми. И по съображения, които не желая да обсъждам, той направи всичко възможно да те окове във веригите на жречеството. Ето защо, Цезаре, щом той е искал ти да бъдеш вечно вързан, аз искам ти да бъдеш освободен. Държа да се смея последен. А ти си този последен смях.

Цезар не беше очаквал такъв път към спасението. Понеже Гай Марий го бил вързал, Сула щял да го развърже. Сега младежът наблюдаваше безмълвно Сула и се убеждаваше, че мотивите му са точно тези, за които спомена: Сула държеше да се смее последен. Излизаше, че Гай Марий сам е станал причина за неуспеха си.

— Аз и моите колегии от жреческите колегии сме на мнение, че в ритуалите около твоето встъпване в длъжност е възможно да са направени пропуски. Някои са присъствали на церемонията, но никой не може да се закълне дали не е объркано, или пропуснато нещо. Подобни колебания са оправдани, като се имат предвид кръвопролитията от онова време, затова всички се съгласихме, че трябва да ти позволим да се откажеш от длъжността. За жалост, докато ти си жив, няма да можем да назначим друг фламин Диалис, да не би да се окаже, че сме сбъркали и че нямаме законно основание да те сменяме. — Сула се облегна на масата. — Най-добре е да прибегнем до някоя спасителна клауза. Да живеем без фламин Диалис представлява голямо неудобство, но Юпитер Оптимус Максимус и Рим са едно цяло, а той винаги е желал всичко да върви според закона. Ето защо, докато ти си жив. Гай Юлий Цезар, другите двама фламини ще си поделя твоите задължения към Юпитер.

Време беше и Цезар да изрече нещо.

— Това изглежда правилно и основателно решение.

— И ние така мислим. Това означава обаче, че в мига, в който Великият бог изрази своето съгласие с нашето решение, ти губиш своя достъп до Сената. А за да получиш това съгласие, ще жертваш в името на Юпитер неговото любимо животно, белия бик. Ако жертвоприношението мине добре, преставаш да бъдеш фламин. Ако ли не, тогава ще премислим отново. Церемонията ще се ръководи от върховния понтифекс и Рекс Сакрорум. — В бледите очи на Сула проблеснаха пламъчета. — Но ти сам ще извършиш жертвоприношението. След това ще дадеш тържествен обяд за жреческите колегии в храма на Юпитер Статор на Форума. Жертвоприношението и обядът ще бъдат компенсация пред Великия бог за неудобното положение, в което го поставяш, лишавайки го от личен жрец.

— Ще бъда щастлив да се подчиня на изискванията — обеща Цезар.

— Ако всичко мине добре, ти ставаш свободен човек. Можеш да имаш, която си поискаш жена. Та дори и детето на Цина.

— Това означава ли, че няма да има промяна в гражданското положение на Цинила? — попита спокойно Цезар.

— Разбира се, че няма да има! Та нали ако имаше, ти щеше да си останеш с лената и апекса до края на живота си! Неприятно ми е да ми задаваш подобни въпроси.

— Попитах, Луций Корнелий, защото според лекс Миниция децата, които ще имам от сегашната си жена, няма да получат гражданство. А това не ми се струва правилно. Аз самият не съм проскрибиран, защо моите деца да страдат?