Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Разбирам — кимна Цезар.

Сула се раздвижи. Стана от стола си и отиде до кушетката, на която стояха дрехите на фламин Диалис. Пое шлема с неговия заострен връх и парчето вълнен плат, забучено на него.

— Доста добре си го подплатил — каза той.

— Много е горещо с него, Луций Корнелий. А аз мразя да се потя.

— Често ли сменяш подплатата? — попита Сула. — Мирише доста приятно. Като си представя каква смрад се носи от един войнишки шлем! Виждал съм коне, които отвръщат глава настрана, ако им поднесат да пият вода от войнишки шлем.

— По лицето на Цезар се изписа известна погнуса, но той вдигна рамене и каза:

— Войната си има своите неприятни страни.

Сула се усмихна.

— Ще бъде интересно да те видя как ще се справиш с тях! Ти си скъпа стока, нали?

— В някои отношения, да — съгласи се Цезар.

— Диктаторът захвърли шлема на кушетката.

— Значи ненавиждаш службата си, а?

— Така е.

— А Гай Марий е бил така уплашен от едно момче, че го е наказал твърде жестоко?

— Така изглежда.

— Доколкото си спомням, в семейството се говореше, че си бил много интелигентен. Можел си да разчиташ всякакви писания. Вярно ли е?

Сула се върна при масата си, порови из книжата и намери един лист, който подаде на Цезар.

— Прочети това на глас.

Младежът веднага разбра защо. Текстът бе написан от нечия невероятно неумела ръка.

— „Ти не ме познаваш Сула, но аз имам нещо да ти кажа и то е, че има един човек от Лукания, който се казва Марк Апоний, който има големи богатства в Рим и аз само искам да знаеш, че Марк Крас е вписал името на този същия Апоний сред проскрибираните, само и само да му купи имотите на търг срещу много ниска цена и наистина успя да го стори срещу две хиляди сестерции — Един Приятел.“ — Цезар наистина изчете цялото писмо на един дъх и погледна към Сула.

Той се отпусна и шумно се разсмя.

— И аз си мислех, че пише нещо подобно! Както и секретарят ми. Благодаря, Цезаре. Но ти нямаше как да си то прочел предварително, нали така?

— Разбира се!

— Много е неприятно, когато човек не може сам да си свърши работата — отсъди Сула. — Това му е най-лошото на диктаторството. Трябва да разчитам и на други хора, иначе задачата се превръща в Херкулесово изпитание. Човекът, за когото се споменава в писмото, се радваше на моето доверие. Е, знаех, че е алчен, но не мислех, че ще отиде толкова далеч.

— Всички в Субура добре знаем кой е Марк Лициний Крас.

— Защо? А, заради изгорелите инсули?

— Да, и с противопожарните бригади, които се появяваха в същия миг, в който Крас е закупил имота на безценица. Той е на път да се превърне в най-едрия собственик в Субура. Както и в най-ненавиждания. Но виж, инсулата на майка ми никога няма да му падне в ръцете! — зарече се Цезар.

— Както няма да му паднат и имотите на проскрибираните римляни — съгласи се Сула. — Той ме опозори. Бях го предупредил! Но той не ме послуша. Затова няма повече да го видят очите ми. Да пукне дано.

На Цезар му се струваше странно да слуша подобни думи: какво го засягаха него отношенията на диктатора с приближените му? Така или иначе Рим друг диктатор нямаше да види! И все пак Цезар слушаше, без да се обажда, с надеждата Сула най-сетне да мине по същество. Идваше му наум, че тези странични въпроси целят да изпитат търпението му… А може би Сула просто си играеше с него.

— Майка ти не знае това, няма как и ти да го знаеш, но аз никому не съм заповядвал да те убие — заяви Сула.

Цезар го погледна с учудване.

— Не си? Рия остана със съвсем друго впечатление след срещата с Луций Корнелий Фагитес! Докато съм бил болен, той измъкнал трите таланта на майка ми под предлог, че ми пощадявал живота. Ти току-що сподели колко е лошо да разчиташ на хора, които са алчни за пари. Е, ако това важи за големите риби, какво остава за дребните?

— Ще запомня това име и майка ти ще си получи парите обратно. Но не в това е въпросът! Бях наредил да те доведат при мен, за да ти задам въпросите, които сега ти задавам.

— И после да ме убиеш.

— Такъв беше първоначалният ми замисъл.

— Но сега не можеш да ме убиеш, щом си дал дума за това.

— Предполагам, че не си променил решението си да не се развеждаш с дъщерята на Цина?

— Не, никога няма да се разведа.

— Това поставя Рим пред доста труден избор. Аз не мога да заповядам екзекуцията ти, ти не искаш да бъдеш жрец, затова не желаеш и да се развеждаш с дъщерята на Цина, защото така ще се спасиш от нежеланата служба… И дори не се опитвай да ми говориш за семейна чест и морални принципи! — Изведнъж по погледа на Сула пролича колко е остарял. Беззъбата му уста се отпусна, устните започнаха да мърдат, все едно Кронос се канеше да изяде поредното си дете. — Майка ти каза ли ти какво се случи в дома ми?