Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Покрай бягството си, Цезаре, ти допусна само около хиляда грешки — подхвърли Сула с дружелюбен тон.

— Няма защо да ми го казваш. Добре го разбрах.

— Ти си твърде привлекателен младеж, за да се изгубиш току-така. Освен това усетът ти към драматичното те издава отдалеч — изброяваше Сула. — Най-напред германецът, след това конят, след това хубавото ти личице, след това вродената ти арогантност, да продължавам ли…

— Не — изгледа го гузно Цезар. — Майка ми вече ми говори за тези неща. А и не само тя.

— Добре. И все пак, обзалагам се, че никой не се е сетил да ти даде съвета, който сега ще получиш от мен. А той е, Цезаре, да приемеш съдбата си. Щом като стърчиш над всички останали, щом като не можеш да се скриеш, не се впускай в авантюри, които изискват да бъдеш невидим. Разбира се, аз навремето си позволих една подобна постъпка, когато се бях преоблякъл, все едно съм роден гал-варварин. Върнах се от скиталчествата си с огромна златна огърлица на врата. Казвах си, че тя ми носи късмет, и исках да продължа да я нося. Но Гай Марий се оказа прав, когато каза, че нося белег, който се забелязва не по начина, по който на мен би ми се искало да бъде. Затова в крайна сметка я свалих. Все пак бях римлянин, не гал, а Фортуна се интересуваше от мен, не от някакво парче злато, колкото и красиво да е то. Затова имай предвид, че където и да отидеш, винаги ще привличаш чуждите погледи. Също като мен. Затова свикни с мисълта да се съобразяваш с това свое качество. Колко доброжелателен съм станал към теб! Рядко се случва да давам съвети.

— И съм ти много благодарен за това — каза Цезар напълно сериозно.

Диктаторът смени темата.

— Искам да знам причината Гай Марий да те назначи за фламин Диалис.

Младежът се замисли, тъй като търсеше най-точните думи. Отговорът му трябваше да бъде убедителен.

— Гай Марий добре ме опозна през дългите месеци, които прекарах с него след втория му удар.

Сула веднага го прекъсна:

— Ти на колко години беше тогава?

— На десет, когато започнах да го посещавам, и почти на дванайсет, когато се разделихме.

— Продължавай.

— На мен ми беше интересно да го слушам. Той ме научи да яздя, да се бия с меч, да хвърлям копие, да плувам. — Цезар горчиво се усмихна. — По онова време изгарях от желание да стана голям военачалник.

— Та значи внимателно си го слушал какво ти разказва.

— Да, така е. И мисля, че още тогава Гай Марий се убеди, че сериозно смятам да го надмина.

— Защо ще мисли подобно нещо?

Младежът отново го погледна гузно.

— Защото аз сам му го казах!

— Добре, а сега за фламинството. Обясни ми как стана.

— По този въпрос не мога да ти дам напълно логичен отговор. Според мене Гай Марий ме посочи за фламин с мисълта да се откажа от военна и политическа кариера — обясни Цезар, който започваше да се чувства неловко. — Като казвам това, съзнавам, че звучи много самонадеяно, но по онова време Гай Марий не беше с всичкия си. Много неща може просто да си е въобразявал.

— Е — каза Сула, без да издава с нищо мислите си, — след като тъй и тъй е мъртъв, никога няма да узнаем истинските му съображения. И все пак, като имам предвид, че той наистина бе изгубил разсъдък, теорията ти ми изглежда правдоподобна. Гай Марий винаги се е страхувал някой да не го засенчи, особено ако този някой е аристократ по потекло. Той самият беше пръв от рода си, направил кариера, чувстваше, че обществото винаги го е третирало несправедливо заради скромното му име. Ето на, вземи например залавянето на цар Югурта, което беше мое дело. Той си присвои всички лаври единствено за себе си! А ставаше дума за мое дело, за моя военен талант! Ако аз не бях пленил Югурта, войната в Африка можеше и да не свърши толкова бързо и толкова успешно за нас. Братовчедът на баща ти, Катул Цезар, се опита да ми отдаде заслуженото по въпроса в своите мемоари, но марианците веднага се заеха да го опровергават.

Дори животът му да зависеше от това, Цезар не би издал какви мисли го вълнуват в този миг. Той си беше представял случая със залавянето на Югурта по съвсем различен начин. Сула е бил подчинен на Марий през онази война! Колкото и добре да се е справил с конкретната задача по залавянето на вражия владетел, славата от този му подвиг трябваше да отиде за Марий! В крайна сметка той беше го пратил да плени Югурта. Марий бе командвал римската войска по време на войната срещу Нумидия. А един пълководец не може всичко сам да върши, за тази цел му помагат легатите. „Започвам да мисля — разсъждаваше Цезар, — че току-що чух първия вариант на една нова версия за близката ни история, версия, която скоро ще се превърне в официална. Марий загуби, Сула спечели. И то по една-единствена причина. Сула е по-млад и надживя Марий.“