Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Цезар се усмихна на бика, който не сваляше очи от него, все едно започваше да проглежда в бъдещето.

Касапите пристъпиха напред; Цезар и върховният понтифекс се обърнаха на другата страна и всеки от тях взе по една златна чаша от триножника, докато Рекс Сакрорум вдигна с две ръце златна тавичка, поръсена с брашно.

— Искам тишина! — прогърмя гласът на Цезар. Всички се умълчаха и до Капитолия долетя далечният шум от кипящите на Форума всякакви човешки дейности.

Флейтистът взе инструмента си — изваян от пищяла на убит вражи войник — и засвири погребална мелодия, която трябваше да заглуши всички странични шумове.

Рекс Сакрорум поръси главата и муцуната на бика с брашното. Бикът сякаш имаше усещането, че е завалял дъжд: подаде език и започна да лиже прашинките фино брашно по муцуната си.

Един от касапите, тъй нареченият попа, застана пред бика и отпусна ръката с огромния чук.

— Жертвоприносителю, да удрям ли? — обърна се той към Цезар.

— Удряй! — подкани го младежът. Чукът се извиси и се стовари с невероятна прецизност точно между очите на нищо неподозиращия бик. Жертвала подгъна колене и едва не разклати земята с огромната си тежест. Главата му се изпъна напред, след което тялото му се изтегна на дясната страна — добро знамение. Гол до кръста, също както колегата си с чука, другият касапин, така нареченият култарий, хвана с две ръце рогата на бика и вдигна безжизнената глава към небето. По напрегнатите мускули на касапина се познаваше колко тежи главата на жертвата. След което култарият положи главата на земята, така че муцуната да опира о камъните.

— Жертвата е съгласна — каза той на Цезар.

— Тогава да я принесем на бога! — нареди Цезар.

Култарият извади големият, остър като бръснач нож и докато попата вдигаше отново главата на бика, той преряза с едно-единствено рязко движение гърлото му. Личеше си, че е добър, защото кръвта не бликна, а плавно потече. Никой от присъстващите — дори самият касапин — не се изпръска. Цезар подаде чашата си на култария, който ловко я подложи под течащата струя, без дори капка да падне по външната страна. Същото стори и с чашата на Метел Пий след това.

Като внимаваха да не стъпят в червените струи, които започваха да се стичат по паважа, Цезар и върховният понтифекс отидоха до голия каменен олтар. В него Цезар изля кръвта от чашата си и каза:

— О, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако това е името, с което искаш да те наричам. Ако не, ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш. Ти, който си, от който пол пожелаеш, ти, който си духът на Рим, приели тази жертва, която е изкупление за моята грешка, вземи и златото от рогата и копитата на жертвеното животно, запази ги за украсата на своя бъдещ храм.

На свой ред Метел Пий изля съдържанието на чашата си в олтара.

— О, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако това е името, с което искаш да те наричам. Ако не, ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш. Моля те да приемеш изкупителната жертва на Цезар, който беше твой фламин и си остава твой слуга.

В мига, в който Метел Пий правилно изговори и последната сричка от кратката си молитва, всички присъстващи въздъхнаха с облекчение.

Последен трябваше да поднесе своята жертва Рекс Сакрорум, който изсипа брашното от тавичката върху капките кръв в олтара.

— О, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако това е името, с което искаш да те наричам. Ако не, ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш. Свидетелствам, че ти беше поднесена жизнената сила на това прекрасно и величествено жертвено животно, че церемонията бе извършена според предписания ритуал и че нито една грешка не е била допусната. Според това, което открай време сме се договорили с теб, заключавам, че ти си доволен от жертвата и от нейния дарител Гай Юлий Цезар. Нещо повече, Гай Юлий Цезар иска да изгори цялата жертва за твое изключително удоволствие и не желае да запази нито частица от нея за себе си. Нека Рим и всички негови жители бъдат възнаградени с благополучие.

И с това всичко свърши. Без нито една грешка. Докато жреците и авгурите разкриваха загърнатите си лица и поемаха надолу по склона към Форума, помощниците на двамата касапи започнаха да мият площада. С помощта на лостове и въжета вдигнаха огромния труп и го качиха на приготвената клада, след което на свой ред зачетоха молитви и подпалиха дървата. Докато робите плискаха кофи с вода, за да изчистят кървавите локви, над Капитолия се разнесе типичната миризма на изгоряло месо и скъпи аромати, които Цезар бе купил, за да наредят между дървата. Кръвта в олтара щеше да остане до мига, в който бикът се превърне на пепел. След това и нея щяха да измият. А торбата със златните листове вече пътуваше към хазната, където щеше да остане с името на дарителя, изписано отгоре й, заедно с повода и датата на поднесената жертва.