Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

„Либер Патер“ наричаха всички доскорошния диктатор — „свободния отец“. Поздравяваха го с въздушни целувки с игривите мелодийки на флейтите, а той хълцаше, заекваше и се хилеше насреща им.

Празникът продължи осем дни и се превърна в наистина паметно събитие заради несметните количества вино и храна, които бяха погълнати, и заради безбройните никому непознати гости, които продължаваха да пристигат от съседните вили и села. Домакинът посрещаше всички като приятели от детинство и ги запознаваше с най-известните курви на Рим.

Встрани от тази шумотевица стоеше Валерия, която отказваше да вземе участие в празника; още при пристигането на пияния си съпруг тя се беше прибрала и залостила в покоите си, където се обля в сълзи. Едва след известно време Метробий лично се представи на вратата й и я убеди да му отвори.

— Нещата няма да са вечно такива, Валерия Месала. Сула от много години очакваше този ден, затова не бива да му се сърдим. Само след няколко дни той ще се кае за случилото се — очаквам дотогава да се разболее и да се откаже по принуда от участие във веселбата.

— Ти си негов любовник — взираше се в него Валерия.

— Аз съм му любовник от времето, когато ти още не си била родена — отвърна й мило той. — Аз му принадлежа. Винаги съм му принадлежал. Но и ти също му принадлежиш.

— Любовта между мъжете е нещо отвратително и долно!

— Глупости. Това са само предразсъдъци, които порядъчните ти роднини са ти втълпявали. Но откъде можеш да си толкова сигурна? Какво си видяла ти от живота, Валерия Месала, освен потискащата самота на една римска аристократка, лишена от правото да бъде себе си? Това, че аз присъствам в този дом, не означава, че тук няма място и за теб; също както и това, че Сула се ожени за теб, не означава, че няма нужда от мен. Ако искаш да останеш, ще трябва да се примириш с факта, че в живота му има повече от една любов.

— Всъщност като че ли нямам голям избор — изрече Валерия. — Трябва или да се върна в дома на брат си, или да се науча да живея насред тази вакханалия.

— Точно така. — Метробий й се усмихна с разбиране и съчувствие, след което се наведе и я погали по врата.

— Той не те заслужава — каза Валерия.

— Всичко, което представлявам, дължа на него — отговори Метробий. — Ако не беше той, щях да си остана най-обикновен актьор.

— Изглежда, нямам какво друго да правя, освен да се присъединя към този цирк! Но ако нямаш нищо против, сега-засега ще изчакам атмосферата да се успокои. Не съм подготвена за подобни веселби. Когато решиш, че той има нужда от мен, повикай ме.

И така се разделиха. Както Метробий беше предрекъл, осем дни след началото на оргията Сула се разболя и гостите бяха отпратени. Мимът Сорекс и комикът Росций се скриха в отредените им жилища, докато Валерия, Метробий и Луций Тукций се опитваха да помогнат на Сула. Понякога той им благодареше за усилията, но друг път умишлено им утежняваше живота.

Най-накрая, след като се възстанови донякъде и свикна със спокойния живот край морето, бившият диктатор се зае с написването на отдавна мечтаните си мемоари. Тържествено бе обявил пред Валерия и Метробий, че ще отдаде дължимото на последните стълбове на римския политически морал като Катул Цезар и самия себе си и в същото време ще подпише с перото си окончателната смъртна присъда на злосторници като Гай Марий, Цина, Карбон и останалите марианци.

Към края на годината, в която консули бяха Вация и Апий Клавдий, Сула вече си беше установил своего рода режим в Мизен и околните бяха свикнали с него. Известно време старецът щеше да прекара над мемоарите си, в които ожесточено отричаше политическите си врагове, най-вече Гай Марий, чието зловещо лице трябваше да остане завинаги запечатано в историята; най-голямо удоволствие Сула изпитваше, докато пишеше за Югуртинската война и изтъкваше своите заслуги за пленяването на нумидийския цар — ха-ха, къде беше Марий да му открадне втори път заслужените лаври… Но след няколко дни, прекарани край писалището, Сула изведнъж захвърляше перото и се отдаваше на голяма си страст — театралните представления, които той самият поставяше, или на поредната многолюдна оргия, в която всичко беше позволено. Той беше човек с въображение, затова не се отказваше да внася новости в живота си, като например лов на голи момченца и момиченца из парка, конкурс за най-необичайна поза при полов акт, екстравагантни карнавали, при които участниците можех да се облекат наистина според фантазията си. Сула събираше приятели да се надлъгват и да си разправят анекдоти, след което организираше голи забави на лунна светлина или дневни партита около големия басейн, където присъстващите гледаха в захлас изпълненията на голи момчета и момичета във водата. Развихрилата се фантазия на Сула сякаш нямаше граници в склонността му да търси все нови и нови сексуални изживявания. Все пак гостите забелязаха, че бившият диктатор никога не прибягва до насилие или контакти с животни, нещо повече, научеше ли, че някой от гостите изпитва слабост към подобни забавления, той го отпращаше.