Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

По едно време Сула забеляза арката на портата и внезапно нареди всички да спрат, но сред музикантите, изродите и проститутките настъпи такъв смут, че те започнаха да се блъскат и препъват едни в други. Магарето залитна и е облегна на близката чешма; Сула понечи да цопне във водата, но жената — мъж със златната амфора го хвана и го издърпа на обратната страна. Диктаторът стъпи здраво на крака и се насочи към смаяните сенатори. Някъде по пътя обаче разголените прелести на пияните проститутки го разсеяха и той клекна, за да бръкне с пръст в женската гордост на една от тях. Вместо да се възмути, тя едва не изпадна в екстаз.

Докато музикантите и останалите изправят редиците и подновят песните и танците, Сула се изравни с двамата консули и все така прегърнал красивата жена — мъж, размаха златната си чаша за поздрав.

— Млъкнете! — изрева изведнъж той по адрес на свирачите и певиците. Те млъкнаха и настъпи дълбока тишина.

— Е, най-после! — възкликна Сула. — Първият ден на свободата!

Златната чаша започна да изписва кръгове из въздуха, докато начервената му уста се разкривяваше в огромна усмивка и разкриваше противните беззъби венци. Лицето му под абсурдната червено-оранжева перука беше боядисано с бял грим, за да не си личат жестоките червени белези от болестта. Но червилото се бе размазало на лицето му, сякаш имаше зееща рана, която несръчен лекар е успял да зашие с дебели червени конци. Сула беше пиян.

— В продължение на повече от трийсет години — започна той да обяснява на консулите — аз отричах себе си. Отрекох се от любовта и от удоволствията, най-напред заради собственото си име и амбициите си, а после, след като получих всичко — заради доброто на Рим. Но всичко вече свърши. Свърши веднъж и завинаги! Ето, връщам ви обратно Рим, връщам ви го, дебелоглави, тесногръди, тъпоумни и коравосърдечни нещастници! Ето ви свободни да изливате злобата си върху цялата страна, ето ви свободни да избирате, когото искате, да харчите държавните пари за глупости, да не мислите за утрешния ден и да се ръководите само от собствения си жалък интерес. В следващите трийсет години, чуйте ме какво предричам, в следващите трийсет години вие и вашите наследници ще сте успели да разрушите всичко!

Сула погали с пръсти лицето на приятеля си, много нежно, като в израз на искрена любов.

— Всички го познавате, разбира се, така де, тия, дето ходите на театър. Метробий. Моето момче. Моето момче за цял живот!

Той се обърна на другата страна, придърпа черните къдрици към себе си и звучно целуна Метробий по устата.

С хълцане и сподавен смях Сула се насочи към пияното си магаре и с помощта на Метробий го възседна отново. Пъстрото шествие се събра наново и се изниза през Капенската порта към разклона на Вия Латина и Вия Апия. Хората от пазара се наредиха подир празнуващите, за да ги изпратят.

Сенаторите се чудеха къде да се дянат, особено след като консулът Вация се разрида като малко дете. Обърканите управници се отправиха към домовете си, докато Апий Клавдий се опитваше да утеши колегата си.

— Не мога да повярвам! — говореше Цетег на Филип.

— Мисля, че се налага да повярваме — отговори му той. — В крайна сметка нали затова ни покани на този парад на травеститите? Според мен се опитва да ни разтърси из основи, да ни внуши, че сме свободни, че нямаме повече нищо общо с него.

— Как така да ни разтърси из основи? Какво искаш да кажеш?

— Сам го чу. В продължение на повече от трийсет години Сула е действал против собствената си природа. Успя да заблуди дори мен. Успя да заблуди цялото висше общество. Представи си каква радост е за него да може веднъж завинаги да си отмъсти за проваленото детство! Рим е бил управляван, напътстван и реформиран от един извратен тип. Ние сме били разигравани от панаирджийски актьор. Представи си как ни се е надсмивал през всичките тези години!

Сула наистина се смееше. Смееше се по целия път от Рим до Мизен, докато двамата с Метробий пътуваха в окичената с цветя носилка в компанията на развилнелите се вакханки. Когато пристигнаха, той великодушно покани всички участници в шествието да му гостуват. Междувременно към гостите се бяха присъединили известният комик Росций, мимът Сорекс и още много представители на театралната гилдия.

Шествието се спусна към вилата на Сула, в която навремето бе живяла Корнелия, майката на братята Гракхи, символ и стълб на римските добродетели. Наобиколили пияния Сула и пияното му магаре, празнуващите нахлуха в тихия дом, който доскоро беше пазил спомена за една толкова свята личност.