Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Звучи като приказка — поклати глава Габиний, щом Цезар свърши.

— Значи все така си женен за дъщерята на Цина? — заключи Бибул.

— Да.

— И ето, че — Октавий пак се засмя на собствените си мисли, — ето, че старата битка ще се разгори отново, Габиний! С Цезар патрициите пак стават четирима! Няма как, войната продължава!

Останалите го изгледаха с известна досада и той млъкна.

— От Рим ли идваш? — попита Месала Руф.

— Не, от Витиния.

— И какво си правил във Витиния? — попита Лентул.

— Събирах флотилия за блокадата на Митилена.

— Обзалагам се, че онзи стар веселяк Никомед те е харесал — изсмя се Бибул. Знаеше, че подобна грозна реплика може да се сметне за обида, но не се сдържа.

— В интерес на истината хареса ме — отвърна му с леден тон.

— И получи ли си корабите? — попита бързо Бибул.

— Естествено — успокои го той с такова високомерие в гласа си, каквото другият никога не би могъл да изрази.

Бибул се изсмя доста пресилено.

— Естествено? А дали не е било неестествено?

Никой не разбра какво точно последва. Шестимата свидетели само си спомняха, че по едно време Цезар беше сграбчил Бибул, който отчаяно махаше с ръце.

— Ако не беше просто една жалка бълха — говореше Цезар, — щях да те изкарам навън да ти размажа физиономията. За нещастие, Пулекс, бълхо нещастна, това дори не би могло да мине за сериозно престъпление. Ти си твърде жалък, за да си струва да те пребия от бой. Затова стой далеч от мен, насекомо! — И без да го изпуска, Цезар се огледа, за да намери подходящ предмет — голям долап, шест стъпки висок. Без никакви усилия качи Бибул на шкафа. — Хайде, Пулекс, ритай колкото ти душа иска.

След което излезе навън.

— Пулекс е хубав прякор, Бибуле! — смееше се Октавий.

— Отсега нататък и аз така ще ти казвам, заслужаващ го. Ами ти, Габиний? Няма ли и ти да го наричаш Пулекс?

— По-скоро ще му викам Подекс, задник! — Габиний се беше изчервил от гняв. — Какво ти стана, че започна да говориш подобни неща, Бибуле? Забележката ти беше съвсем неуместна, а сега покрай теб всички излизаме простаци! — Сърдито изгледа присъстващите. — Не знам за вас, но аз ще помогна на Цезар да си разтовари багажа.

— Свалете ме на земята! — извика Бибул от шкафа.

— Не и аз! — отвърна Габиний.

Така и не се намери желаещ да помогне на дребосъка. Бибул трябваше да скочи. Колкото и да се задушаваше от гняв и обида, трябваше да си признае едно: Габиний беше прав. Как така успя да стане за посмешище. Цезар го беше сразил с лекота, при това, без да стори нищо непозволено; вместо да удари по-слабия, той просто доказа на всички колко е по-силен от него. Беше ясно, че Бибул ще се засегне на тема размери, нали от малък беше разбрал, че светът се управлява от високите, силни и представителни мъже. И нали с това именно Цезар го беше предизвикал — с красивото си лице, с високия си ръст, с мускулестото си тяло… И не стига, че доказа, че е по-силен от него, но дори бе намерил подходящите думи да го сложи на мястото му! Това не беше честно!

Бибул не знаеше кого повече да мрази: себе си или Гай Юлий Цезар, човека, на когото нищо не липсваше.

Изведнъж отвън се дочуха весели възгласи. Любопитството надделя и въпреки обидата Бибул се показа на вратата, за да погледне какво става. Другарите му се превиваха от смях, а човекът, на когото нищо не липсваше, беше яхнал муле ! Какво говореше Цезар, Бибул не можеше да чуе, но усещаше, че приказките му са остроумни, забавни и интересни.

— Е, добре — закани се Бибул, докато се оттегляше, — нека съм бълха. Но той няма да се отърве от мен.

Настъпи зима и римската войска застина в пълна неподвижност. Бяха обсадили града, а жителите на Митилена гладуваха. Луций Лициний Лукул намери свободно време, за да напише подробно писмо до покровителя си Сула.

„Надявам се всичко да свърши до пролетта, не за друго, а заради изключително щастливото обстоятелство, за което ще ти разкажа по-долу. Най-напред искам да те помоля за една услуга. Ако успея да привърша с обсадата до пролетта, може ли да се прибера у дома? Твърде дълго се застоях далеч от родината, Луций Корнелий, и вече изгарям от носталгия по Рим… Както и по теб самия. Брат ми Варон Лукул има и годините, и нужния опит, за да се кандидатира за едил, а на мен ми се прииска да бъдем двамата заедно едили. Това е единствената служба, която може да се заема от двама братя едновременно, без да се създават отрицателни настроения. Помисли само какви игри ще организираме! Огромно удоволствие ще доставиш и на двама ни. Аз съм на трийсет и осем, брат ми — на трийсет и шест, скоро ще навършим годините за претор, а дори не сме били едили. Хора с нашето име трябва да минат преди едилската възраст. Моля те, дай ни възможност да получим длъжността, а след това ми помогни да стана претор. Разбира се, ако смяташ, че молбата ми е неоправдана, ще проявя разбиране.