Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Терм се готви за сериозна дейност из Римска Азия. Мисля, че заради това ми връчи командването на обсадните действия: да съм по-далече от него. Но не мога да кажа нищо лошо за него. Местните жители го харесват, защото намира търпение да изслушва безкрайните им жалби и обяснения, защо не са в състояние да си изплатят данъка; аз пък го харесвам още повече, защото след като ги изслуша, пак намира начин да си прибере дължимото.

Двата легиона, с които разполагам, са все смели войници. Мурена вече ги е използвал в Кападокия и Понт, преди това са служили в армията на Фимбрия. Свикнали са да разсъждават, което ме дразни, а и нямам достатъчно време да ги отуча от вредните навици. Разбира се, те са недоволни най-вече заради указа, с който ти ги наказа за участието им в убийството на Флак, като им забрани да се връщат в Италия до края на живота си. Постоянно ми пращат делегации, които настояват забраната да бъде вдигната. Нищо няма да постигнат, по-скоро обратното — вече знаят, че ако ме предизвикат, ще бъда безпощаден. Те са римски войници и ще изпълняват всяка заповед. Вече ставам доста строг с всички войници или офицери, които си въобразяват, че имат право да ми държат сметка. Но на този въпрос ще се спра по-нататък.

Имам чувството, че жителите на Митилена вече са започнали да губят кураж, и предполагам, че с идването на пролетта ще мога да предприема щурм срещу града и съпротивата едва ли ще бъде голяма. Ще разполагам с няколко обсадни кули, които ще свършат добра работа. Ако успея да превзема града преди лятото, цяла Римска Азия ще се усмири.

Това, заради което съм толкова убеден в успеха, е превъзходната флотилия, която ми осигури — няма да повярваш — Никомед! През квинктил Терм пратил твоя племенник Гай Юлий Цезар да вземе кораби от Никомед. Беше ми писал по този повод, но нито той, нито аз очаквахме корабите да се появят преди март или дори април идната година. Но доколкото разбирам, Терм имал смелостта да се изсмее на младия Цезар заради самочувствието му. Той приел това като предизвикателство и поискал точна дата, на която да достави корабите. Сам настоявал всичко да стане възможно най-бързо. Терм му поръчал до ноемврийските календи да изнамери четиридесет кораба, половината от които да са тежки бойни съдове. С тази заповед смятал да го постави на мястото му.

Цезар се яви в лагера ми точно на ноемврийските календи. Беше довел със себе си забележителна ескадра — такава, каквато никой римлянин не си е представял, че Никомедовци биха рискували. Сред корабите има дори два шестпалубни, за които единствените ни разходи са храната и заплатата на екипажите! Когато погледнах сметките, не можах да повярвам на очите си — Витиния наистина ще спечели нещо и за себе си, но далеч по-малко от обикновено. Което морално ме задължава да върна корабите на Никомед веднага след превземането на Митилена, и да изплатя всичко. Разбира се, надявам се да покрия разходите с очакваната плячка, но ако случайно градът се окаже по-беден, отколкото си мисля, дали има възможност да ни отпуснат от хазната средства.

Нека добавя, че младият Цезар се държа крайно арогантно, докато ми предаваше командването на ескадрата. Наложи се да го поставя на мястото му. Разбира се, ако Никомед се е оказал склонен да се раздели с такива скъпоценни кораби, за това има едно-единствено обяснение — че спа с младия красавец. Това му заявих и на Цезар, за да не знае много. Той ми се нахвърли като кобра и ми заяви, че не му се налагало да прибягва до курвенски номера, за да получи каквото и да е… В деня, в който щял да постъпи така, щял да се хвърли върху меча си. Оттогава доста се чудя как да го усмиря — задача, която досега не ми е създавала трудности с други. Най-накрая реших, че другите трибуни могат да са ми от полза. Ти навярно си ги спомняш — предполагам, виждал си ги в Рим, преди да бъдат назначени на служба в Азия: Габиний, двамата Лентули, Октавий, Месала Руф, Бибул и сина на Филип.

Доколкото разбирам, Бибул се е опитал да се наложи над Цезар, но за награда бил качен на един долап. От идването на Цезар трибуните са разделени на два лагера: Габиний, Октавий и малкият Филип са на страната на Цезар, Месала Руф поддържа неутралитет, а двамата Лентули и Бибул са в открита вражда с новобранеца. Младите винаги създават напрежение по време на обсада, понеже им е скучно, а пък и трудно може да се очаква от тях да свършат нещо полезно. Дори и аз едва се справям. Но Цезар създава повече неприятности, отколкото мога да приема. Мразя да се занимавам с толкова нискостоящи офицери, но на няколко пъти се оказах длъжен да се намеся. Цезар е изключение, срещу което всеки главнокомандващ би трябвало да вземе мерки. Красив, самонадеян, сигурен в непогрешимостта си. Трябва да му се признае, че има забележителен интелект.