Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Трябва да призная, че Цезар е съвестен офицер. Никога не бяга от работа. Освен това имам чувството, че всеки легионер вече лично се познава с него… и като че ли всички го харесват. Цезар е готов да поеме всякаква отговорност. Легатите ми започнаха дори да го отбягват, защото беше стигнал дотам, че изпълнявал заповеди само ако началникът се съгласи с неговото предложение как да се изпълни задачата. За нещастие неговите предложения винаги се оказват по-добри! Такъв като него е премислил всичко, преди да е дал и първата си заповед на подчинени. Омръзна ми да гледам легатите си изчервени от срам. Досега единственият начин, по който успявам да засегна безграничното му самочувствие, са намеците на каква цена се е съгласил Никомед да му отстъпи флотилията. И мога да кажа, че това дава резултати, защото Цезар побеснява. Но дали ще стори това, което очаквам него — да ме нападне, за да ми даде повод за военен съд? Не! Твърде умен е и твърде добре се владее. Естествено не мога да го понасям. А ти? Как иначе, след като има наглостта да ми заяви в очите как предците ми не стрували и праха под подметките на неговите?

Толкова за трибуните, би трябвало да измисля нещо да ти пиша и за по-висшия състав. Но се страхувам, че легатите ми не са сторили нищо, заслужаващо внимание.

Чувам, че си се заловил да жениш хората и че си намерил на Помпей Касапина съпруга от доста по-знатно потекло от неговото. Ако намериш време, няма да е зле да намериш жена и за мен. Откакто навърших трийсет, не съм се прибирал в Рим, вече наближавам възраст за претор, а още дори не съм се оженил, как ли ще се сдобия с наследник… Работата е там, че винаги съм предпочитал хубавото вино, хубавата храна и хубавата компания, а в такава хубава компания не се намират жени, достойни за съпруги на един Лициний Лукул. Освен това предпочитам младичките, а кой ще ми предложи ръката на тринайсетгодишната си дъщеря? Ако се сетиш за някоя, пиши ми. Брат ми твърдо отказва да играе ролята на сватовник, затова разбираш колко се радвам, задето ти си се заловил с подобни дела.

Обичам те и ми е мъчно за теб, скъпи Луций Корнелий.“

Към края на март Марк Минуций Терм лично пристигна от Пергам и даде одобрението си за щурма срещу крепостта. Когато научи за ескадрата на Цезар, Терм за малко да се просълзи от смях: какво толкова забавно намираше в случая, Лукул така и не разбра. Вече му беше дотегнало да слуша жалбите на целия офицерски състав от поведението на младия трибун.

В армията, разбира се, действаше старото и изпитано правило: ако човек създава твърде много главоболия на началниците си, те го слагат на най-опасното място в сражението и се отървават веднъж завинаги от него. И докато измисляше плана за превземането на Митилена, той разсъждаваше и как да се възползва от това армейско правило. Налагаше се Цезар да умре. Лукул щеше да е този, който да реши съдбата му: Терм си запазваше ролята на наблюдател и му предоставяше пълна свобода да ръководи операцията.

В римската армия имаше традиция пълководецът да свика на съвет целия офицерски състав, дори и най-нисшите чинове, но тя рядко се спазваше. Сега, когато Лукул привика при себе си и най-младшите офицери, никой не се учуди, понеже трибуните бяха все свадливи и недисциплинирани люде, на които никой генерал не би разчитал твърде много. Обикновено по време на сражение младшите военни трибуни служеха за свръзка на пълководеца с по-старшите, командващи легионите. С такива задачи отпрати Лукул младежите, с изключение на един — Цезар.

— Ти ни създаваш доста грижи, но забелязвам, че не бягаш от работа и държиш да се отличиш. Затова реших да ти възложа командването на отделна кохорта, в която съм събрал най-лютите войници на Фимбрия. Ще изчакате да установя къде е най-ожесточена съпротивата на врага и ще ви пратя тъкмо там. Твоя задача ще бъде като командир да обърнеш ситуацията в наша полза.

— Пиши се мъртъв — изрече с нескрито задоволство Бибул, щом се прибраха в квартирата.

— Не и аз! — заяви Цезар.

Габиний, който много го харесваше, изглеждаше доста разтревожен.

— Ще ми се да не се набиваше толкова в очи — ядосваше се той. — Да се беше научил да си кротуваш, нямаше да те нарочат всички. Лукул ти даде задача, каквито по принцип не се дават на младши трибуни, още повече че ти за пръв път участваш във война. Цялата му армия е съставена от Фимбрианци — хора, на които е забранено да се върнат в родината. Лукул неслучайно е събрал на едно място най-горещите глави и сега ти ги пробутва на теб! Дори да се налагаше да ти предаде командването на кохорта, трябваме да е от легионите на Терм.