Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Законодателната програма беше тежка, но Сула изведнъж реши да си даде почивка и да присъства лично на Аполоновите игри. При това не за да наблюдава състезанията на Големия цирк, а за да посети театралните представления, десетина, от които се предвиждаше да се играят на временната дървена сцена, издигната насред Фламиниевия цирк, на Марсово поле. Играеха се комедиите на Плавт, Теренций и Невий, но в програмата бяха включени и изпълнения на мимове — жанра, който Сула предпочиташе. Класическите комедии представляваха строго определен текст, от който актьорите нямаха право да се отклоняват, но мимовете можеха да импровизират. Освен това играеха без маски.

Дали онзи непредвиден етюд, който бяха разиграли преди няколко месеца с Аврелия, беше причина за внезапния интерес на Сула към театъра? Или може би известно чувство на съпричастност, тъй като не друг, а един негов прародител беше дал началото на Аполоновите игри? А може би истинската причина да се появи в театъра бе желанието му да зърне актьора Метробий? Тридесет години, откакто, се бяха срещнали! Наистина ли беше изминало толкова време? По онова време Метробий беше невръстно момче, а Сула празнуваше трийсетия си рожден ден и беше отчаян. След влизането му в Сената срещите им бяха епизодични, почти случайни, повече повод за страдания, отколкото за радост.

Сула бе решил веднъж завинаги да обърне гръб на изкушението, да се отрече от половината от самия себе си. Участниците в обществения живот, които си позволяваха да се отдадат на чувства към хора от същия пол, рано или късно се каеха за грешката си. Нямаше закон, който да ги принуждава да се оттеглят от политиката. Реалността обаче налагаше други, не толкова брутални средства за наказание: по адрес на провинилия се се отправяха злобни шеги, за него се пишеха памфлети и се разпространяваха анекдоти, което в крайна сметка унищожаваше неговия авторитет. Хора, които при други обстоятелства можеше да смята за равни, винаги биха гледали на него като на по-недостоен, като на човек, комуто привилегиите на кастата са завинаги отнети. А всичко това Сула не можеше да си позволи, независимо от силната си страст към Метробий… Винаги се бе надявал, че един ден, щом се оттегли от обществения живот, вече няма да се вълнува какво ще говорят другите за него; щеше да се отдаде единствено на себе си и на своите слабости, това щеше да бъде и отплатата за всичко преживяно в името на народа. Докато дойде време да се оттегли, щеше да е постигнал толкова много за своите съграждани, личният му авторитет щеше да се е издигнал на такива висини, че една старческа любовна страст нямаше да успее да засенчи величието му.

Но така или иначе Сула продължаваше да копнее за Метробий, който навярно би изгубил интерес към грозен и съсипан старец като него. Всъщност може би на това се дължеше желанието на диктатора да посети представленията. По-добре отсега да се сблъска с истината, отколкото да преживее излишно разочарование в деня на своето оттегляне. По-добре отслабналите му очи да зърнат любимия, преди да са изгубили изобщо способността да виждат.

В празненствата вземаха участие няколко театрални трупи, включително и тази, която ръководеше самият Метробий. Още преди десет години актьорът се бе прехвърлил от трагедийния в комедийния жанр. По програма трупата му щеше да се яви на сцената чак на третия ден от празненствата, но Сула се нареди на трибуните още от самото начало на фестивала, когато играеха любимите му мими.

Далматика го придружаваше, нищо че нямаше право да седи редом с мъжете; в Цирка разграничения вече нямаше, но в театъра нравите по-бавно се променяха. Всъщност римляни продължаваха да се отнасят резервирано към театъра. Общественото настроение бе, че жените не бива да седят заедно с чужди мъже сред толкова много голота и поквара на сцената, да не би сами да се покварят. Трибуните бяха наредени в полукръг, като предните два реда бяха запазени за сенатори. Следващите четиринадесет навремето се даваха само на членове на конническото съсловие привилегия от времето на Гай Гракх, която Сула бе премахнал. Сега римските богаташи трябваше да си пробиват път до хубавите места с бой — като редови граждани; или да идват първи, за да си ги запазят на място… Жените трябваше да седят на последния ред, в самия край на дървената конструкция. Оттам репликите от сцената се чуваха ясно, но видимостта беше доста ограничена. Класическата комедия (каквато играеше трупата на Метробий) не допускаше жени да излизат на сцената, но мимовете от Атела включваха няколко актриси, които, също както колегите, си мъже, не носеха маски. Много често не носеха и дрехи.