Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Артемидор искаше да присъства на вечерята, която баща му щеше да даде в чест на Верес, но ядният му поглед убеди Филодам, че това само ще утежни положението; след дълги увещания младежът най-сетне се съгласи да отиде да вечеря другаде. Колкото до Стратоника, единственото, което роднините й можеха да сторят, бе да я заключат стаята й и да сложат двама яки роби да я пазят.

Гай Верес пристигна заедно с шестимата си ликтори, които се наредиха да пазят входа на къщата, докато няколко души от конницата бяха сложени да наблюдават задната врата. Щом римският посланик се намести удобно на кушетката, първата му работа беше да поиска да се запознае с дъщерята на Филодам.

— Не мога да я доведа, Гай Верес — отговори му сепнато старецът. — Тук сме гърци-фокийци, което означава, че жените ни не могат да стоят в едно помещение с чужди хора.

— Аз не искам тя да вечеря с нас, Филодам — отговори му търпеливо Верес. — Просто ми се ще да зърна с очите си гордостта на Лампсак, за която говорят всички.

— Не знам защо всички ще говорят за нея, след като никой не я е виждал.

— Навярно защото слугите ти не знаят да си държат езика зад зъбите. Доведи ни я, старче!

— Не мога, Гай Верес.

На вечерята присъстваха още петима гости: Рубрий с още четирима колеги от римската канцелария. След като Филодам твърдо отказа да доведе дъщеря си, всички римляни започнаха да викат и да тропат. Колкото по-упорито им отказваше, толкова по-силно викаха и тропаха гостите му.

Когато поднесоха първото ястие, той използва случая да излезе от стаята и да прати един от слугите си в къщата, където знаеше, че вечеря синът му Артемидор. Умоляваше го веднага да се върне да помогне на баща си. Щом робът излезе, Филодам се върна в стаята с гостите. Рубрий и двама от приятелите му демонстративно се вдигнаха от местата си, за да потърсят сами девойката; Филодам се изпречи на пътя им. На мангала до вратата стоеше канче с вряща вода, която се сипваше в специални съдове, използвани за подгряване на ястията. Рубрий грабна канчето и изля врящата вода върху главата на Филодам. Докато ужасените слуги бързаха да му се притекат на помощ, виковете на стареца се смесиха с победоносните възгласи на римляните, които хукнаха да обикалят къщата в търсене на Стратоника.

Скоро шумовете от вътрешността на къщата се смесиха с тези от улицата. Артемидор заедно е двадесетина свои приятели стоеше пред дома на баща си, но ликторите на Верес не му позволяваха да влезе. Началникът на ликторската декурия, някой си Корнелий, цял живот беше учен, че личността му е неприкосновена. Римлянинът нито за миг не си помисли, че Артемидор и приятелите му не са римляни и съвсем спокойно биха прибягнали до насилие, за да го отместят от пътя си. Може би и те самите нямаше настояват, ако Артемидор не беше дочул жалните писъци на баща си. Гърците изблъскаха ликторите, убиха началника им и се втурнаха в къщата.

Участниците във вакханалията изведнъж се пръснаха по ъглите, щом Артемидор и приятелите му нахълтаха в трапезарията с тояги в ръце. Но Гай Верес не беше страхливец. Избутвайки презрително гърците от пътя си, той напусна дома на Филодам, придружен от Рубрий и останалите си съучастници. На улицата петимата ликтори се суетяха около мъртвия си началник. Посланикът им даде знак да побързат и всички заедно понесли трупа на Корнелий, се изнесоха.

По това време целият град се беше развълнувал. Янитор стоеше на вратата на дома си и се чудеше какво става. Застина, щом видя какво носят римляните, но все пак ги допусна в дома си и залости вратата след тях. Артемидор бе останал вкъщи, за да се погрижи за ранения си баща, но двама от приятелите му поведоха останалата част от групата към градската агора и на висок глас викаха съгражданите си да излязат на улицата. На всички гърци в Лампсак им беше дошло до гуша от Гай Верес, та дори горещата реч на Публий Тетий (най-видния римлянин в града) не можа да ги разубеди от желанието им за мъст. Тетий и неговият гостенин Гай Теренций Варон бяха изтласкани и цялото население на града се запъти към дома на Янитор.

Жителите на Лампсак искаха етнархът им да ги пусне в къщата си. Той отказа и те започнаха да блъскат по вратата. Най-накрая се отказаха и решиха вместо това да подпалят къщата. Цялата сграда беше опасана с трески и греди, готови всеки момент да бъдат подпалени. Само идването На Публий Тетий, Гай Теренций Варон и неколцина други римляни, живеещи в Лампсак, предотвратиха трагедията. Те успяха да охладят страстите и убедиха лудешките глави, че евентуалното посегателство над римския посланик ще има много по-страшни последици за града, отколкото накърняването честта на Стратоника. Огънят (който вече беше лумнал около предната страна на къщата) беше угасен и всички се прибраха по домовете си.