Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Едва към края на септември Верес получи вдъхновение… И реши веднага да осъществи идеята си. И Витиния, и Тракия бяха известни със своите съкровища, защо тогава Верес да не уголеми колекцията си за сметка на Витиния и Царството на одрисите? Долабела веднага беше ангажиран за целта и назначи Верес за извънреден посланик с широки пълномощия, като саморъчно подписа писмата до цар Никомед Витински и цар Садала Одриски. Верес замина в началото на октомври по суша през Аталия за Хелеспонта. Пътят му заобикаляше Римска Азия, което означаваше, че би могъл да измъкне нещо от храмовете по пътя.

Цялата посланическа делегация се състоеше от разбойници: Верес лично я беше подбрал с мисълта да няма неприятности като в Делос. Дори шестимата си ликтори (като римски пропретор с дипломатически правомощия имаше право на ликтори) назначи след внимателен подбор, току-виж някой случаен човек му попречи. За свой главен помощник Верес взе главния секретар от щаба на Долабела — някой си Марк Рубрий; Верес и Рубрий вече се познаваха добре. Робите на Верес бяха разделени в две категории: здравеняци, които да могат да мъкнат статуи, и пъргави човечета, които да проникват незабелязани в заключени помещения. Колкото до писарите, бяха му необходими само толкова, колкото да попълват каталога с новите експонати в домашната колекция.

Пътешествието се оказа едно голямо разочарование, защото пълководците на Митридат отдавна бяха обрали цяла Пизидия и Фригия. Верес се чудеше дали да не се отбие на север към долината на река Сангарий, за да се увери няма ли нещо за крадене в Песин, но накрая предпочете да не губи време и да продължи към Лампсак, на бреговете на Хелеспонт. Там щеше да си поръча някой от бойните кораби под командването на Клавдий Нерон и щеше да пообиколи бреговете на Витиния в търсене на отбрана стока. Започваше дори да се замисля колко голям да бъде товарният кораб, който ще отнесе плячката в Киликия.

Бреговете на Хелеспонта бяха ничия земя. По закон принадлежаха към римската провинция, но планините на Малоазийска Мизия ги откъсваха от римските владения, затова Лампсак поддържаше много по-тесни връзки с Витиния, отколкото с Пергам. Лампсак беше най-голямото пристанище на азиатския бряг на пролива. Всеки път, когато римски войски се прехвърлеха през Хелеспонта от Европа в Азия, те акостираха в Лампсак. Затова градът беше богат и оживен, като благополучието на гражданите му се дължеше на виното.

Лампсак се водеше владения на Рим и формално признаваше върховната власт на управителя в Пергам, но в действителност се радваше на пълна свобода. За римляните беше достатъчно да си получават годишния данък. В града имаше доста римски търговци, но местното управление и големият дял от приходите си оставаха в ръцете на местните гърци, които не се радваха на римско гражданство; в правно отношение те бяха известни под термина „соции“ — съюзници.

Верес се бе погрижил да събере предварителна информация за всеки град, в който би могъл да отседне, затова с пристигането си в Лампсак той вече имаше известна представа за хората, с които ще общува. Римската делегация, която като разбойническа шайка се спусна от склоновете на близките планини, внесе паника сред жителите на града — шестима ликтори вървяха пред непознатата, но очевидно много важна римска особа, която обслужваха двадесет роби и цяла дружина киликийски конници. Никой не беше известил за пристигането на подобна делегация, никой нямаше и представа какво търси тя в Лампсак.

Етнарх на града тази година беше някой си Янитор. При вестта, че цяла римска делегация го чака на агората, той дотича незабавно заедно със старейшините на Лампсак.

— Не знам колко време ще остана — рече му водачът на делегацията Гай Верес — красив, властен и със сигурност доста арогантен римлянин, — но искам да осигурите подходящ дом за мен и за придружителите ми.

Невъзможно било, обясни с известно колебание Янитор, да се намери резиденция, достатъчно голяма, за да побере всички, но той самият с удоволствие щял да покани посланика, ликторите и личната му прислуга в своя скромен дом. Другите римляни щели да бъдат настанени в почтени частни домове. Янитор представи старейшините на римлянина, включително и някой си Филодам, който бил етнарх на Лампсак по времето на Сула.

— Чувал съм — подшушна секретарят Марк Рубрий на ухото на Верес, докато ги водеха към дома на Янитор, — че стария Филодам имал дъщеря, толкова красива и толкова добродетелна, че я държал през цялото време затворена. Казвала се Стратоника.