Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Единственото място, където си струваше да опита, мислеше си Верес, беше изтокът, където можеше да открие статуи и картини. Затова когато Сула тегли жребия за провинциите, Верес реши да си пробва късмета и се зае да спечели младия Долабела на своя страна. Братовчедът Долабела беше управител в Македония — доста обещаваща провинция по въпроса за произведенията на изкуството, — но той си знаеше интереса и нямаше да се поддаде толкова лесно на внушения. Гай Клавдий Нерон, който щеше да управлява Азия, пък беше сравнително почтен човек. Което оставяше един-единствен избор — Гней Корнелий Долабела Младши, управителя на Киликия. Идеална партия при условие, че той бе не по-малко алчен и лишен от скрупули от Верес, при това се отдаваше на най-гнусни сексуални извращения. Нещо повече, Верес бе дочувал, че имал вкус и към разни вещества, които допълнително увеличавали половата му мощ. Много преди двамата да заминат за изток, той вече бе доказал приятелските си чувства към Долабела, като се превърна в негов сводник и снабдител едновременно.

Късмет, мислеше си Верес. Фортуна го облагодетелстваше! Хора като младия Долабела рядко се намираха, пък дори да се срещаха, рядко се издигаха толкова високо в обществото. В интерес на истината, ако не беше старият Долабела да командва армии и да печели битки за Сула, братовчед му никога нямаше да се добере до управление на провинция. Разбира се, тази заветна провинция можеше да донесе големи облаги, но Долабела беше страхлив; затова, едва като Верес му бе доказал колко е способен и добронамерен, той бе въздъхнал с облекчение.

Докато двете групи управници пътуваха заедно за Мала Азия, Верес се преструваше, че изобщо не се вълнува от гръцките скулптури. В Атина изкушенията бяха почти неустоими, но Тит Помпоний Атик беше застанал като някакъв огромен паяк насред атическата паяжина и не даваше никому да припари. Благодарение на финансовите си резерви и роднинските си връзки с Цецилий Метелите и многото подаръци, които поднасяше на атиняни, Атик се оказвате човек с влияние, когото би било неразумно да предизвикващ. А всички знаеха с каква ненавист се отнасяше към грабителите на произведения на изкуството.

След Атина пътищата на Долабела и Клавдий Нерон най-сетне се разделяха. Клавдий бързаше да стигне Пергам и да се залавя за работа, понеже не се доверяваше много-много на местните. И докато Клавдий Нерон бързаше за Мала Азия, корабът на Долабела си направи една приятна разходчица до остров Делос.

Преди Митридат да нахлуе в Римска Азия и Гърция девет години по-рано, Делос беше център на търговията с роби в целия свят. На острова големите търговски кантори си разменяха робите, там търговците посрещаха и пиратите от Източното Средиземноморие, които бяха най-сигурните снабдители със скъпоценната стока. На острова около двайсет хиляди роби сменяха дневно притежателя си, което не означаваше, че тези двайсет хиляди роби бяха задължително докарвани, разтоварвани и наново натоварвани на корабите в делоското пристанище. Търговията се осъществяваше с помощта на документи — от договори за преотстъпване на собственост до договори за освобождаване на парични средства. Само най-специалните роби бяха водени на самия Делос; островът беше владение на търговците, не на стоката, с която търгуваха.

На Делос навремето работеше голяма римо-италийска колония, също така много александрийци и евреи. Най-голямата сграда в Делос беше римската агора, в която се помещаваха канторите на всички римски и италийски търговци. Но в последно време мястото беше разорено и почти изоставено, както бяха изоставени и множеството богаташки домове на западния бряг на острова — там, където вятърът беше по-слаб и животът — по-приятен. По склоновете на планината Кинт, на добре оформени тераси, се издигаха храмове и олтари на всички онези многонационални божества, които търговците бяха внасяли със себе си, докато островът се радваше на закрила от страна на Селевкидите в Сирия или Птолемеите в Египет. От тях светилището на Артемида, сестрата на Аполон, се намираше в най-голяма близост до по-малкото от двете пристанища — така нареченото Свещено пристанище, където акостираха само корабите на поклонниците. На север от светилището да Артемида се издигаше внушителният с размерите си храм на Аполон — голяма, красива сграда, натъпкана догоре с произведения на изкуството. А между храма на Аполон и Свещеното езеро се намираха известните мраморни лъвове от Наксий, които обграждаха пътя за шествия между светилището и езерото.