Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

За разлика от Долабела Верес нямаше вкус към грозните перверзници. Той държеше да види у жената това, което го съблазняваше у произведенията на изкуството — изящни черти и съвършени форми. За него тя трябваше да бъде оживялата Галатея. Беше придобил навика да прекарва времето си далеч от родния Рим в сексуално въздържание, понеже не можеше да се задоволи с недостойни или недостатъчно красиви жени, дори ако са известни куртизанки. Все още ерген, той си правеше плановете да натрупа достатъчно богатство, за да си купи съвършената жена — красива и със знатно потекло, някоя нова Аврелия. Пътешествието му на изток щеше да укрепи финансите му и да му позволи да сключи изгоден и достоен брак с някоя горда и красива Цецилия Метела или Клавдия Пулхер. Най-добре би било да си намери някоя Юлия.

И така, от няколко месеца Верес се беше отдал на полово въздържание и нямаше никакво намерение да го нарушава по време на престоя си в Лампсак. Рубрий обаче отдавна беше напипал слабите му места и знаеше какви други страсти го вълнуват, освен манията да краде произведения на изкуството. Затова още при влизането си в града секретарят беше подпитал тук-там и скоро научи пикантната клюка — някой си Филодам имал забележителна дъщеря на име Стратоника, която по хубост се равнявала единствено на Афродита.

— Провери по-добре — нареди му лаконично Верес, след което се запъти към дома на Янитор. Главният етнарх на Лампсак го очакваше на входа.

Рубрий продължи към своята квартира — у далеч по-скромен жител на Лампсак. В крайна сметка беше обикновен помощник на римски магистрат, без специални пълномощия.

Следобед той се появи отново в дома на Янитор и пожела да поговори насаме с Верес.

— Добре ли си настанен? — попита той началника си.

— Горе-долу. Не е като в римска вила. Жалко, че сред богаташите в града няма и римски граждани. Мразя да живея сред гърци! Тоя Янитор живее само на риба, на обяд не ми предложи дори яйце или някоя пилешка мръвка! Но виното беше превъзходно. Има ли напредък по въпроса със Стратоника?

— Почти никакъв, Гай Верес. Изглежда, момичето се представяло за идеал на целомъдрието… Или по-скоро баща му и брат му го пазят по ориенталски образец.

— Тогава ще трябва да отида лично на гости на този Филодам.

Рубрий поклати глава.

— Страхувам се, че и тогава няма да я покаже, Гай Верес. Тук нравите не са дори като при повечето гърци. Жените не се показват пред гости.

Двамата започнаха да си шепнат.

— Моят помощник Марк Рубрий — отбеляза Верес пред домакина си, след като Рубрий си замина, — бил много зле настанен. Искам да се отнасяте с по-голямо уважение към него. Разбирам, че след теб вторият най-знатен жител на Лампсак бил някой си Филодам. Моля те, още утре се погрижиш Марк Рубрий да бъде преместен в дома му.

— Не искам никакви римски червеи! — тросна се Филодам щом Янитор му предаде желанието на Верес. — Кой е тоя Марк Рубрий? Някакво нищожно римско секретарче! В моя дом са нощували истински римски консули и претори — дори великият Луций Корнелий Сула ме удостои с честта, когато прехвърли Хелеспонта преди години! Самият Гай Верес е недостоен да влезе в дома ми, какво ли остава за слугата му! И в крайна сметка кой е този Гай Верес? Някакъв си помощник на управителя на Киликия!

— Моля те, Филодаме, умолявам те! — започна да го увещава етнархът. — Заради мен! Заради града ни! Този Гай Верес е зъл човек, усещам го. А освен това го придружават сто души въоръжена конница. В цял Лампсак не можем да намерим толкова войска.

Филодам се примири и Рубрий се настани в къщата му. Но гръцкият големец скоро се убеди каква голяма грешка е допуснал. Римлянинът току-що се беше нанесъл, и вече искаше да се запознае с известната с красотата си дъщеря на домакина. След като му отказаха, той започна да се държи като у дома си. След като напразно обикаля просторното жилище на Филодам, той привика при себе си домакина, като че той му беше лична прислуга.

— Днес ще дадеш вечеря в чест на Гай Верес и ще му предложиш нещо различно от риба! Рибата е вкусна, но човек не може да яде само риба. Искам агнешко, пилешко, дивеч, много яйца и най-доброто вино.

Филодам нищо не отговори.

— Но не ми беше никак лесно — обясняваше той по-късно на сина си Артемидор.

— Сигурно целта е Стратоника — гневеше се Артемидор.

— И аз така мисля, но този Рубрий толкова бързо се настани, че нямах време да я изведа в безопасност. А сега не мога. На входовете стоят римляни да шпионират.