Джералд Даръл - Градината на боговете

— Никога не съм си мислил… — прогърмя гласът му, докато той се вглеждаше в лицето на мама. — Никога не съм си мислил, че ще имам честта да се запозная с майката на моя Бадемов цвят!

— Какво каза? — развълнува се мама, скована в мечешката му прегръдка.

Аз отново преведох.

— Бадемов цвят ли? За какво говори той! Този човек е луд! — заключи тя.

Обясних й, че без съмнение турчинът изпитва силна любов към Марго и че това е името, което й е дал. Думите ми потвърдиха и най-лошите предчувствия на мама относно намеренията на турчина.

— Хубав Бадемов цвят, няма що! — възмути се тя. — Само да се върне! Ще й дам един Бадемов цвят!

В същия миг се появи Марго, разхладена и освежена от плуването и облечена в доста изрязан бански костюм.

— О! — изпищя от радост тя. — Мустафа! И Лена, и Мария, и Телина! Каква чудесна изненада!

Турчинът се хвърли към нея, почтително целуна двете й ръце, а жените му се скупчиха около тях, като издаваха приглушено доволни възгласи.

— Мамо, това е Мустафа! — представи го със светнали очи Марго.

— Вече се запознахме — мрачно отвърна мама, — и той, или по-скоро шилето му, ми съсипа новата рокля. Иди и си облечи някаква дреха.

— Шилето му? — попита озадачено Марго. — Какво шиле?

— Шилето, което е довел за своя Бадемов цвят, както те нарича той — с укор в гласа рече мама.

— О, това е просто прякор — изчерви се Марго. — Мустафа няма лоши намерения.

— Зная ги тия мръсни старци — заплашително каза мама. — Наистина, Марго, не бива да се заблуждаваш.

Старият турчин слушаше размяната на реплики и светналите му очи се стрелкаха от мама към Марго, а на лицето му бе изписана блажена усмивка. Аз обаче усетих, че възможностите ми на преводач ще бъдат изразходвани докрай, ако мама и Марго започнат да спорят, затова отворих плъзгащите се врати и пуснах шилето да влезе.

То се появи наперено и скокливо, къдраво и черно като буреносен облак.

— Как се осмеляваш… Как се осмеляваш да обиждаш приятелите ми? — разсърди се Марго. — Мустафа не е мръсен старец, той е един от най-чистите старци, които познавам!

— Не ме е грижа дали е чист, или не — каза мама, вече изчерпала търпението си. — Той не може да остане тук заедно с всички свои… свои съпруги. Нямам намерение да готвя за цял харем!

— Чудесно е човек да слуша разговор между майка и дъщеря — с поверителен глас ми каза турчинът. — Все едно, че звънтят хлопатари.

— Гадна си! Гадна си! — викаше Марго. — Не искаш да имам никакви приятели! Тесногръда провинциалистка!

— Нищо провинциално няма в това, че не приемам съществуването на три съпруги — с възмущение рече мама.

— Това ми напомня — продължи с навлажнени очи турчинът, — на славеевата песен в родната ми долина.

— Той не може да промени факта, че е турчин — редеше с писклив глас Марго. — Не зависи от него, че му се налага да има три съпруги!

— Няма мъж, от когото да не зависи дали ще бъде с три съпруги, или не — твърдо не отстъпваше мама.

— Предполагам — поверително ми прошепна турчинът, — че Бадемов цвят разказва на майка си колко щастливо прекарахме в родната ми долина.

— Винаги се опитваш да ме потискаш — каза Марго. — Каквото и да направя, все ти се вижда лошо.

— Бедата е там, че ти давам прекалено много свобода. Пуснах те да заминеш за няколко дни, а ти се завръщаш с този… с този стар roué 11 11 Развратник (фр.). — Б.пр. и танцьорките му — рече мама.

— Виждаш ли, точно така е, ти ме потискаш — победоносно заключи Марго. — Сега пък предполагаш, че съм се държала прекалено свободно с един турчин.

— Колко бих се радвал да замина с тях за селото си — каза турчинът, като гледаше с любов мама и Марго. — Можем да прекараме чудесно… Танци, песни, вино…

Шилето явно бе разочаровано, че никой не го забелязва. Припкаше насам-натам, украси пода, изпълни умело два пируета, но чувстваше, че не му се обръща вниманието, което е заслужило, затова наведе глава и се устреми към мама. Нападението му бе красиво осъществено. Имах известно право за подобна оценка, тъй като по времето, когато ходех на експедиции из околните маслинови горички, често бях срещал енергични и смели овнета, с които се бях сражавал като матадор с бик, използвайки за всеобща радост ризата си наместо плащ. Макар че осъждах последствията, не можех да не призная, че сегашното нападение бе извършено безпогрешно, и си личеше, че е добре обмислено: овнето употреби всичката сила на жилестото си тяло и кокалестата му глава се заби право над прасците на мама. Мама се понесе като снаряд по траектория към извънредно неудобното росерово канапе и падна задъхана върху му. Турчинът, ужасен от постъпката на своя подарък, скокна и застана пред нея с разперени ръце, за да я предпази от новото нападение, което, изглежда, предстоеше, тъй като овнето, доволно от себе си, се беше оттеглило в един ъгъл на стаята, където ситнеше и се надуваше като боксьор, който се подготвя да излезе на ринга.