Джералд Даръл - Градината на боговете

Притисна ме в обятията си и ме разцелува така пламенно, че кучетата, уплашени за живота ми, се разлаяха. Овнето, изправено пред четирите гласовити кучета, се стресна, взе да тича около мама и да я омотава с въжето. И в един миг, когато Роджър особено застрашително изръмжа и излая, овнето заблея като обезумяло и хукна към стъклената врата на терасата по посока на безопасността, като повлече подире си мама, паднала по гръб и оваляна в разсипаната лимонада и шоколадовата торта. Настъпи бъркотия.

Роджър, останал с впечатлението, че старият турчин е нападнал и мен, и мама, предприе атака срещу обувките на стареца и здраво се вкопчи в единия помпон.

Дядкото се опита да ритне кучето с другия си крак и тутакси падна на земята. Трите жени седяха с кръстосани крака върху възглавниците, без въобще да се помръднат, и надаваха силни писъци зад яшмаците. Додо, маминото куче, което отдавна бе решило, че всичко, напомнящо сборичкване, е силно противопоказно за породата денди демонт и за неговия знатен произход, се сви нажалено в един ъгъл и започна да вие.

Старият турчин, учудващо подвижен за възрастта си, бе извадил отново камата и неудържимо, но безрезултатно заплашваше с нея Роджър, който скачаше от единия на другия помпон, свирепо ръмжеше и с лекота избягваше острието. Пикльо и Посерко се опитваха да притиснат натясно овнето, а мама, без повече да се преструва, отчаяно ми даваше несвързани нареждания:

— Хвани шилето! Хвани шилето, Джери! Те ще го убият — с тънък глас викаше тя, цялата в лимонада и парченца торта.

— Черни дяволски сине! Незаконородено изчадие на вещица! Обущата ми! Остави обущата ми! Ще те убия… ще те затрия! — задъхано редеше старият турчин и замахваше с камата към Роджър.

— Вай! Вай! Вай! Обущата му! Обущата му! — пищяха в хор трите жени, все така, без да помръдват от възглавниците.

След като и аз самият едва се отървах да не бъда наранен с ножа, успях да откъсна побеснелия Роджър от помпоните на стареца и да го изкарам заедно с Пикльо и Посерко на верандата. После отворих плъзгащите се врати и като временна мярка прибрах шилето във всекидневната, докато успокоя наранените чувства на стария турчин. Мама нервно се усмихваше и енергично кимаше при всяка моя дума, макар че не разбираше казаното, и правеше опити да се изчисти, но постигаше твърде малко, тъй като от шоколадовата торта, едно от мамините по-големи и лепкави творения, капеше крем и когато мама падна назад, лакътят й се бе забил право в средата на тортата. Накрая успях да успокоя стареца, мама отиде да се преоблече, а аз поднесох на четиримата гости ракия. Сипвах им щедро, така че, докато мама се завърна, поне зад един от яшмаците се чуваше хълцукане, а носът на турчина бе станал огненочервен.

— Сестра ти е… как да се изразя?… Вълшебна… От Бога дадена… Не съм виждал момиче като нея — каза той, като не изпускаше чашата си от ръце. — Аз, който, както разбираш, имам три жени, не съм виждал момиче като сестра ти.

— Какво ти казва? — попита ме мама, нервно вперила поглед в камата му.

Повторих думите на турчина.

— Отвратителен старец — рече мама. — Марго не бива да проявява такава безотговорност.

Турчинът пресуши чашата си и протегна ръка, за да я напълня отново, като ни се усмихваше лъчезарно и весело.

— Тази жена, слугинята ви — продължи гостенинът, а палецът му се изви по посока на мама, — трябва да е малко бутната, а? Не разбира гръцки.

— Какво ти каза? — попита мама.

Преведох съвестно.

— Ама че нахалство! — възмути се мама. — Не, Марго заслужава да я напляскам. Джери, кажи му коя съм!

Казах му и последствията бяха такива, че сигурно надминаха и най-големите очаквания на мама. Турчинът изрева, скочи на крака, втурна се към нея, улови ръцете й и ги покри с целувки. После, продължавайки да я стиска като в менгеме, той се взря в лицето й, а мустаците му трепереха.

— Майката… — напевно изрече той. — Майката на моя Бадемов цвят!

— Какво каза? — попита мама вече разтреперана.

Преди обаче да успея да преведа, турчинът със свиреп глас бе издал заповед на жените си, които за пръв път показаха признаци на оживление. Скочиха от възглавниците, втурнаха се към мама, повдигнаха яшмаците си и взеха да целуват ръцете й с несъмнено благоговение.

— Предпочитам да не ме целуват — зяпна от учудване мама. — Джери, кажи им, че няма никаква нужда от това.

Ала турчинът, вече нагласил жените си върху възглавниците, отново се зае с мама.

Прегърна я здраво с едната си ръка, при което тя изписка, а другата си ръка размаха като оратор.