Джералд Даръл - Градината на боговете

— А, да не забравя — рече мама, сменяйки темата. — Не си позволявай да говориш наляво и надясно, че Марго е сексуална маниачка. Кой знае какво ще си помислят хората.

— Обаче съм прав — защити се Лари. — Не виждам причина да се скрива истината.

— Отлично разбираш какво имам предвид — не отстъпваше мама. — Не съм съгласна да говориш такива работи. Марго е просто романтична. Има голяма разлика.

— Е, мога само да кажа, че когато всички тия кучки, които си довела вкъщи, се разгонят едновременно, Марго ще си има доста съпернички — рече Лари.

— Виж какво, Лари, прекаляваш — каза мама. — Както и да е, според мене няма защо да говорим за секс на масата.

Няколко дни по-късно Марго се завърна от пътуването си почерняла, с добър вид и явно със заздравяла сърдечна рана. Безспирно разправяше къде е обикаляла и нахвърляше живописни скици на хората, които бе срещнала, като неизбежно завършваше с думите: „Така че аз им казах, ако посетят Корфу, да дойдат да ни видят.“

— Много се надявам да не си поканила всички срещнати до един — рече мама, леко разтревожена.

— Разбира се, че не съм, мамо — отвърна Марго нетърпеливо, след като току-що ни бе разказала за един красив гръцки моряк и осмината му братя, към които щедро бе отправила такава покана. — Предложих само на по-интересните. Все си мислех, че с удоволствие бихте приели интересни хора.

— Стигат ми и онези интересни хора, дето ги кани Лари, много благодаря! — заядливо рече мама. Недей и ти да започваш!

— Това пътуване ми отвори очите — драматично каза накрая Марго. — Проумях, че животът ви тук е в застой. Станали сте тесногръди и… затворени в себе си.

— Не виждам защо да се смята за тесногръд човек, който се противопоставя на нечакани гости — рече мама. — Не забравяй, че аз съм тази, която се занимава с готвенето.

— Но те няма да са нечакани! — нацупи се Марго. — Нали аз съм ги поканила?

— Вярно — съгласи се мама, която явно чувстваше, че не отбелязва голям напредък в този спор. — Предполагам, че ако ни пишат и ни уведомят, че идват, ще се справим.

— Разбира се, че ще ни уведомят — хладно я увери Марго. — Те са мои приятели и не им липсва възпитание, та да не ни уведомят.

Оказа се, че Марго греши.

Прибрах се във вилата след един много приятен следобед, който прекарах край брега в носещата се по течението лодка, като търсех тюлени. Втурнах се зачервен от слънцето и прегладнял във всекидневната, където очаквах да намеря сервирания чай и огромната шоколадова торта (знаех, че мама правеше торта), но попаднах на толкова любопитна картина, че спрях на прага, зяпнал от учудване, докато кучетата, които се въртяха в краката ми, настръхнаха и взеха да ръмжат от изумление. Мама седеше на пода, разположила се криво-ляво върху една възглавница, и боязливо държеше с една ръка въженце, за което бе вързано черно и извънредно буйно овне.

Около мама бяха насядали по турски върху възглавници свиреп на вид старец с фес и три плътно забулени жени. На пода край тях имаше лимонада, чай, чинии с бисквити, сандвичи и шоколадовата торта. Тъкмо като влизах в стаята, старецът се наведе напред, извади дълга, богато украсена кама от ножницата и си отряза голямо парче торта, която натъпка в устата си с израз на несъмнено доволство. Всичко това приличаше на сцена от „Хиляда и една нощ“. Мама ми хвърли изтерзан поглед.

— Слава Богу, че си дойде, миличък — рече тя, като се бореше с овнето, което по невнимание беше скокнало в скута й. — Тези хора не знаят английски.

Попитах я кои са.

— Не зная — каза тя с отчаяние в гласа. — Появиха се точно когато правех чая. Тук са от часове. Не разбирам нито дума от приказките им. Настояха да седим на пода. Мисля, че трябва да са приятели на Марго. Е, може и да са приятели на Лари, но не ми приличат много на интелектуалци.

Предпазливо се опитах да заговоря стареца на гръцки, при което той скочи на крака от радост, че някой го разбира. Имаше хищен орлов нос, грамадни бели мустаци като заскрежен житен сноп и черни очи, от които в зависимост от настроението му сигурно можеха да изскачат искри. Беше облечен с дълга бяла риза, препасана с червен пояс, в който бе затъкната камата, с много широки потури, с дълги бели памучни чорапи и червени царухия — кожени обувки с извити върхове, завършващи с грамадни помпони. Аз съм бил значи братът на очарователната синьорита изрева той развълнувано и докато говореше, по мустаците му подскачаха парченца от шоколадовата торта. Каква чест било да се запознае с мен.