Джералд Даръл - Градината на боговете

— Аха! — възкликваше Теодор до някой тревясал и пълен с вода ров, като надникваше в него с грейнали очи, а брадата му настръхваше от въодушевление. — Тук вече има нещо интересно. Ето, виждаш ли го? Точно до върха на бастуна ми.

Напрягах очи, но не виждах нищо. Теодор прикрепяше мрежата към бастуна, загребваше уверено, както човек вади с лъжица муха от супата си, и после изваждаше мрежата.

— Виждаш ли сега? Това е пашкулът с яйца на Hydrophilus piceus, големия сребърен плувец. Както знаеш, женската е тази, която изприда… тоест построява пашкула. В него сигурно има петдесетина яйца, най-любопитното обаче е… Чакай да извадя пинцета. Хм… ето… виждаш ли? Така… значи този… да го наречем „комин“, макар че… хм… „мачта“ би било по-подходяща дума, се пълни с въздух и мехурчето става като лодчица, която не може да се преобърне. Пречи й… хм… тази пълна с въздух мачта. Да… ако сложиш пашкула в аквариум, яйцата ще се излюпят, макар че трябва да те предупредя за ларвите… Те… значи… са много кръвожадни и положително ще изядат всички други животинки. Я да видим не може ли да уловим някой възрастен екземпляр.

И Теодор започваше да обикаля около рова с търпението на газеща из вода птица и периодично потапяше мрежата, като я движеше насам-натам.

— Аха! Успяхме! — възкликваше накрая той и внимателно слагаше в нетърпеливо протегнатите ми ръце големия черен бръмбар, който възмутено риташе.

Възхищавах се от силните ръбести крила, от бодливите крачка и от цялото тяло, което имаше лек маслиненозелен оттенък.

— Плувецът е доста бавен в сравнение с… хм… останалите водни бръмбари и плува по доста любопитен начин. Така… значи вместо да използва краката си заедно, както правят другите водни същества, той ги редува. И както разбираш, от това… хм… изглежда, като че подскача.

В такива моменти кучетата колкото и да правеха бели, толкова и ни бяха от полза.

Понякога отвличаха вниманието ни, като се втурваха в някой двор и нападаха пилетата на стопанина, и последвалите препирни ни губеха поне половин час; друг път обаче кучетата вършеха добра работа, като заставаха в кръг около някоя змия, така че да не може да се измъкне, и се раздираха от лай, докато не отидехме да проверим какво има. Все пак за мене тяхното присъствие бе успокоително: Роджър приличаше на яко, неподстригано черно агне, Пикльо имаше елегантен вид, покрит с копринена козина в огненочервен и черен цвят, а Посерко наподобяваше миниатюрен бултериер 16 16 Порода ловно куче, в миналото използвано за зрелищни борби с лъвове и мечки. — Б.пр. на тъмни ръждивокафяви и бели петна. Случваше се на кучетата да им омръзне, ако стоим на едно място прекалено дълго, но обикновено лежаха търпеливо на сянка и поклащаха изплезените си розови езици, и винаги когато уловяха погледа ни, дружелюбно размахваха опашки.

Тъкмо благодарение на Роджър се запознах с един от най-красивите паяци на света с изискано звучащото име Eresus niger. Бяхме вървели доста дълго и по пладне, когато слънцето напича най-много, решихме да спрем и да похапнем на сянка. Седнахме в края на една маслинова горичка и започнахме да пируваме със сандвичи и джинджифилова бира 17 17 Сладко питие, подправено с джинджифил (коренище на тропическо растение). — Б.пр. . По принцип, когато двамата с Теодор ядяхме, кучетата ни наобикаляха, дишаха тежко и ни гледаха умолително, тъй като без изключение смятаха, че нашата храна с нещо превъзхожда тяхната, така че, щом дажбите им свършеха, надяваха се да проявим щедрост и използваха всички хитрости, присъщи на азиатските просяци. В този конкретен случай Пикльо и Посерко въртяха очи, сумтяха и пъшкаха и по всякакъв начин се мъчеха да ни покажат, че са на прага на гладната смърт. За разлика от друг път Роджър не се присъедини към тях, а седеше на припек пред един къпинов гъстак и много напрегнато гледаше нещо. Отидох да проверя защо е заинтригуван толкова, та не обръща внимание на коричките от сандвичите.

Отначало не видях какво гледа, но след това изведнъж съзрях нещо толкова изумително красиво, че не повярвах на очите си. Беше паяче, голямо колкото грахово зърно, и най-напред ми заприлича на оживял рубин или на движеща се капка кръв.

Нададох възторжен вик, хукнах за колекционерската си торба и извадих от нея кутийка от хапове със стъклено капаче, за да хвана прекрасното създание. Ала не беше лесно да го уловя, защото, макар и дребно, паячето правеше изумително големи скокове, и доста време го преследвах около къпиновия храст, докато накрая го скътах в кутийката. Победоносно понесох страхотния паяк към Теодор.