Джералд Даръл - Градината на боговете

— Аха! — рече Теодор, като отпи голяма глътка бира, преди да извади лупата, за да разгледа по-добре моя пленник. — Да, това е Eresus niger, черен ерезус… Хм… мъжки, разбира се, толкова красиво животинче, докато женската… да… нали разбираш, тя е изцяло черна… Цветът на мъжкия обаче е много ярък.

Когато подробно разгледах паяка с лупа, излезе, че е още по-красив, отколкото ми се струваше. Предната му част — главогръдът — беше като черно кадифе с алени пръски по краищата. По доста яките му крачка имаше бели пръстени, които му придаваха смешен вид, сякаш бе обут в раирани панталони. Коремчето му обаче привличаше най-силно погледа: беше наситено червено, белязано с три черни кръгчета, по чиито краища растяха бели косми. Не бях виждал по-живописен паяк, затова твърдо реших да му намеря другарка и да проверя дали няма да се размножат.

Подложих къпиновия храст и земята наоколо на подробен оглед, но търсенето ми не се увенча с успех. Теодор ми обясни, че женската си изкопава дупка, дълбока около седем — осем сантиметра, която постила плътно с паяжина. „Лесно можеш да я различиш от други дупки на паяци — каза ми той, — защото единият край на постелката стърчи свободно и така служи за нещо като покрив при входа на тунела. При това повърхността отвън е покрита с парченца остатъци от приключили угощения на женската — да речем, с крачета на скакалци, с крила и разни части от бръмбари.“

Въоръжен с тези знания, на следващия ден отидох и отново прерових навсякъде около къпиновия храст. Загубих там целия си следобед, но отново не постигнах нищо.

Ядосах се и тръгнах към къщи, защото дойде време за чай. Прекосих напряко през едни ниски хълмове, обрасли с невероятно буйния средиземноморски пирен, който, изглежда, процъфтяваше именно в тази песъчлива и доста изсушена почва.

Запустели и безводни, това бяха любимите места за ларвите на мравколъва 18 18 Мрежокрило насекомо с извънредно хищна ларва. — Б.пр. , за седефките и за други обичащи слънцето пеперуди, гущери и змии. Както си вървях, изведнъж попаднах на много стар овчи череп. В една от празните очни кухини видях странните пашкулчета с яйцата на богомолката 19 19 Хищно насекомо; женската изяжда мъжкия още в момента на оплождането. — Б.пр. , които винаги ми бяха приличали по нещо на овални сладкиши с ръбеста повърхност, омесени от пухкаво тесто.

Приклекнах, за да ги разгледам отблизо, и тъкмо се чудех дали да ги отнеса във вилата, за да ги прибавя към колекцията си, когато изведнъж зърнах дупката на женски ерезус — тъкмо такава, каквато ми я бе описвал Теодор.

Извадих ножа си, много внимателно изкопах голям чим и го вдигнах. В него бе останал не само паякът, но и дупката му. Зарадван от успеха си, прибрах старателно чима в колекционерската си торба и забързах към вилата. Вече бях сложил мъжкия в малък аквариум, но ми се струваше, че женската заслужава по-добро отношение.

Безцеремонно изхвърлих две жаби и една новородена костенурка от най-големия си аквариум и го приготвих за женската. Украсих го със стръкове пирен и странни парченца мъх и когато приключих, внимателно сложих вътре чима с паяка в дупката, след което оставих женската да се съвзема от внезапното и неочаквано преместване на къщата й.

Три дни по-късно поставих при нея мъжкия. Отначало нямаше нищо интересно, защото държанието му съвсем не беше романтично — той просто сновеше из аквариума като оживяло въгленче и се опитваше да улови някое от множеството насекоми, които бях сложил вътре за храна. Но една сутрин рано, когато отидох да надникна, видях, че мъжкият е открил леговището на женската. Той го обикаляше, като правеше някакви любопитни и доста резки движения — раираните му крачка замръзваха, а тялото му трепереше и можеше да се направи само едно заключение — че е измъчван от страст. Минута — две важно щъка, обзет от голяма възбуда, след което се приближи до дупката и изчезна под покрива. Бях разочарован, защото вече не можех да го наблюдавам, но реших, че сигурно се съвкупява с женската. Стоя в дупката около час, а после наперено излезе и продължи безгрижно да преследва мухите месарки и скакалците, които му бях доставил. Аз обаче го отделих в друг аквариум, като предохранителна мярка, защото знаех, че сред някои паяци е разпространен канибализмът — женските не се гнусят да превърнат съпруга си в лека закуска.

Не успях да проследя с подробности последвалата част от драмата, но все пак донякъде я видях. По-късно женската снесе куп яйца, които внимателно загърна в паяжина. Прибра този паяжинен балон в тунела, но всеки ден го измъкваше навън и го окачваше под покрива. Нямах представа дали го правеше, за да могат яйцата да получат повече слънчева топлина, или за да имат достъп до по-чист въздух.