Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Изненадан съм.

— Защо? Това е въпрос на търсене и предлагане. В никакъв случай не искам сериозен приятел или нов съпруг, нито пък имам желание да започна да живея с някого на семейни начала. Добре ми е сама. С кого бих могла да правя секс? С някой учител? Едва ли. С някой ученик? От това би излязла доста пикантна история, която клюкарките да разнасят от уста на уста. Те държат под око всекиго, който носи името Вангер. А на остров Хедебю живеят само роднини или семейни.

Тя се наведе напред и го целуна по врата.

— Шокиран ли сте?

— Не. Но не съм сигурен, че идеята е добра. Аз работя за чичо ви.

— Аз съм последният човек, който ще тръгне да го разпространява. Но, честно казано, Хенрик едва ли би имал нещо против.

Тя седна на коленете му и го целуна по устата. Косата й все още бе влажна и ухаеше на шампоан. Той разкопча непохватно памучната й риза и я смъкна от раменете й. Тя не си бе сложила сутиен. Целуна гърдите й, а тя се притисна към него.

Адвокат Бюрман заобиколи масата и й показа извлечение с баланса по сметката й — тя знаеше точно с колко пари разполага до последното йоре, само че вече не можеше да се разпорежда с тях. Той бе застанал зад гърба й. Изведнъж започна да масажира врата й и плъзна ръка по рамото й точно над бюста. Сложи длан на дясната й гърда и остана така. Тя не реагира и той я обгърна с шепа. Лисбет Саландер седеше съвсем неподвижно. Усети дъха му по кожата на врата си и се загледа в ножа за писма на бюрото му; можеше да го стигне без проблем със свободната си ръка.

Но не направи нищо. Ако Холгер Палмгрен бе успял да й набие нещо в главата, то бе, че импулсивните действия водеха до усложнения, а усложненията, от своя страна — до неприятни последици. Тя никога не пристъпваше към действие, без да прецени последствията.

Тази прелюдия към сексуално престъпление, което на правен език се определяше като сексуален тормоз и възползване от лице в подчинено положение, теоретично би могла да премахне Бюрман от хоризонта минимум за две години, като го прати в затвора. Тя продължи само няколко кратки мига. Но те бяха напълно достатъчни — той бе преминал границата и вече нямаше връщане назад. За Лисбет Саландер действията му бяха равнозначни на демонстрация на сила от вражеска войска — той ясно й даваше да разбере, че тя бе напълно беззащитна извън ясно определените рамки на техните правни отношения и зависеше единствено от добрата му воля. Когато очите им се срещнаха след няколко секунди, той я гледаше с полуотворена уста, а на лицето му бе изписано желание. Лицето на Саландер бе напълно безизразно.

Бюрман се върна обратно на мястото си зад бюрото и седна в удобния си кожен фотьойл.

— Както и да е, не мога да ти дам чек за парите — каза той изведнъж. — Защо ти е толкова скъп компютър? Има доста по-евтини машини, на които също можеш да играеш игри.

— Искам да мога да разполагам с парите си както преди.

Адвокат Бюрман й хвърли изпълнен със съчувствие поглед.

— Ще видим как ще стане това. Първо трябва да се научиш да общуваш и да се разбираш с хората.

Адвокат Бюрман вероятно нямаше да се усмихва така широко, ако можеше да прочете какви мисли се въртяха зад безизразните й очи.

— Мисля, че с теб можем да бъдем добри приятели — рече Бюрман. — Трябва да си имаме доверие.

Тъй като тя не каза нищо, той поясни какво имаше предвид.

— Ти си зряла жена, нали, Лисбет.

Тя кимна.

— Ела тук — рече той и й подаде ръка.

Лисбет Саландер отново за няколко секунди спря поглед на ножа за писма, след това се изправи и отиде при него. Мисли за последствията. Той хвана ръката й и я притисна към чатала си. Тя усети половите му органи под тъмните габардинени панталони.

— Ако си мила с мен, и аз ще съм мил с теб — рече той.

Тя бе съвсем вдървена, когато той я хвана за врата с другата си ръка и я накара да застане на колене, с лице към „дюкяна“ му.

— Не ти е за първи път, нали? — попита той и разкопча панталона си. Ухаеше така, сякаш току-що се бе измил със сапун и вода.

Лисбет Саландер извърна лице и се опита да се изправи, но той я държеше здраво. Тя бе много по-слаба от него във физическо отношение — тежеше около четирийсет кила, а той — деветдесет и пет. Бюрман хвана главата й с две ръце и извърна лицето й, така че погледите им се срещнаха.

— Ако си мила с мен, и аз ще съм мил с теб — повтори той. — Ако създаваш проблеми, мога да те пратя в лудница до края на живота ти. Искаш ли?

Тя не отговори.

— Искаш ли?