Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Бяха разчитали много на Анита Вангер, дъщерята на Харалд Вангер, която бе с две години по-голяма и бе прекарала лятото на 1966 година на остров Хедебю. Всички ги смятаха за близки приятелки. Но дори и тя нямаше какво да сподели. Бяха общували през лятото, бяха ходили на плаж и на разходки, бяха обсъждали филми, поп групи и книги. Хариет често бе придружавала Анита на уроците й по кормуване. Даже веднъж се били понапили с една отмъкната от къщи бутилка вино. Освен това в продължение на няколко седмици бяха живели съвсем сами в лятната къща на Готфрид на брега на остров Хедебю, груба постройка, изградена от бащата на Хариет в началото на петдесетте години.

Въпросите, отнасящи се до мислите и чувствата на Хариет Вангер, така и не бяха намерили отговор. Микаел обаче забеляза едно несъответствие: твърденията, че бе станала затворена, бяха основно на съучениците й и на част от членовете на семейството. Анита Вангер обаче изобщо не смяташе така. Той си отбеляза да обсъди въпроса с Хенрик Вангер при първия удобен случай.

Морел обаче бе обърнал доста по-голямо внимание на нещо далеч по-конкретно, а именно — една странна страница от красивия календар-бележник на Хариет Вангер, който бе получила като коледен подарък година преди да изчезне. Първата му половина бе разделена на дни и часове, където Хариет бе отбелязвала срещите си, датите на контролните си в училище, домашните и т.н. В бележника имаше доста място, оставено за водене на дневник, но Хариет бе писала там изключително рядко. Бе започнала доста вдъхновено през януари с няколко кратки коментара с кого се бе срещала през коледната ваканция и кои филми бе гледала. След това не бе записала нищо лично чак до края на учебната година. Тогава вероятно бе започнала да проявява интерес към едно момче, чието име не се споменаваше. Това обаче не беше сигурно, тъй като бележките й можеха да бъдат тълкувани двузначно.

Истинската мистерия се криеше на страниците на телефонния указател. Там бе записала красиво в азбучен ред имената с телефонните номера на членове на семейството, съученици, някои учители и членове на църквата „Петдесетница“, както и на други свои познати, които лесно можеха да бъдат идентифицирани. На последната страница обаче, която бе чисто бяла, защото всъщност не принадлежеше към азбучния регистър, имаше пет имена и също толкова на брой телефонни номера. Три от тях бяха на жени, а срещу другите два номера имаше инициали.

Петцифрените номера, които започваха с 32, бяха на телефонни постове в Хедестад от шейсетте години. Единственият по-различен — 30112, водеше до Норбюн край Хедестад. Имаше само един проблем. Криминален инспектор Морел се бе допитал до всички познати на Хариет, но се оказало, че никой не знаел чии са тези номера.

Първият номер, до който стояло името „Магда“, изглеждал обещаващ. Впоследствие станало ясно, че той принадлежи на галантериен магазин на улица „Паркгатан“ №12. Телефонният пост бил на името на Марго Лундмарк, чиято майка всъщност се казвала Магда и от време на време работела допълнително в магазина. Магда била на шейсет и девет години и нямала представа коя е Хариет Вангер. Липсвали и сведения Хариет да е посещавала магазина или да е пазарувала в него. Не се бе занимавала с бродиране.

Вторият номер, този след името „Сара“, бил на семейство Торенсон, което живеело от другата страна на железопътната линия. То се състояло от Андеш, Моника и двете им малки дечица Юнас и Петер, които по това време ходели на детска градина. В семейството нямало Сара. Били чували за изчезналата Хариет Вангер само от медиите. Единствената бегла връзка между Хариет и семейство Торенсон се отнасяла до работата на Андеш. Той оправял покриви и няколко години по-рано, когато Хариет била в девети клас, бил нает от училището й да пренареди керемидения покрив, което отнело няколко седмици. Следователно съществувала някаква теоретична възможност те да са се познавали, макар и това да било твърде малко вероятно.

Останалите три номера също довели до задънена улица. Телефонният пост 32027 и инициалите Р. Л. всъщност принадлежали на някоя си Росмарие Лашон. За жалост тя била починала няколко години по-рано.

През зимата на 1966–1967 година криминален инспектор Морел бе фокусирал разследването си основно върху въпроса защо Хариет бе записала тези имена и номера.

Едно от първите му предположения съвсем естествено било, че телефонните номера представляват някакъв личен код. Поради тази причина Морел се опитал да си представи как би могла да разсъждава една тийнейджърка. Тъй като повтарящата се комбинация 32 явно била кодът на Хедестад, той се опитал да пренареди останалите три цифри. Но нито на 32601, нито на 32610 му бе вдигнала Магда. Морел продължил да разнищва мистерията с числата и съвсем естествено стигнал до извода, че ако подреди достатъчно много комбинации, рано или късно ще открие връзка с Хариет. Така например установил, че ако прибави едно към всяко от последните три числа на 32016, ще получи 32127 — телефонния номер на кантората на адвокат Дирх Фроде в Хедестад. Проблемът бил, че това не му вършело никаква работа. Освен това така и не открил код, който да е валиден за всичките пет номера.