Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Ерика седеше, цялата превърната в слух, и наблюдаваше Хенрик Вангер. Микаел несъзнателно затаи дъх. Със стареца бяха засягали темата „Милениум“ само по повод на публикувани в пресата подигравателни коментари или във връзка с това как положението, в което бе изпаднал вестникът, можеше да повлияе върху работата на Микаел в Хедестад. Микаел и Ерика бяха съоснователи и акционери в „Милениум“, но сега Хенрик Вангер очевидно искаше да разговаря единствено с Ерика — като шеф с шеф. Те си изпращаха един на друг сигнали, които Микаел не можеше да разбере или изтълкува може би защото всъщност бе обикновен беден работяга от Норланд, а тя — жена от висшата класа, която произлизаше от стар род с разклонения в чужбина.

— Може ли да получа още малко кафе? — попита Ерика. Хенрик Вангер веднага й наля. — Окей, добре сте се подготвили. Ние кървим. И какво?

— С колко време разполагате?

— Имаме половин година да се справим с положението. Максимум осем-девет месеца. Чисто и просто не разполагаме с достатъчно капитал, за да издържим по-дълго.

Старецът се загледа през прозореца. Лицето му бе напълно непроницаемо. Църквата все още си стоеше на мястото.

— Знаете ли, че някога и аз имах вестник.

И Микаел, и Ерика поклатиха глави. Хенрик Вангер внезапно се разсмя.

— През петдесетте и шейсетте години притежавахме шест ежедневника в Норланд. Идеята беше на татко — той смяташе, че ще е изгодно от политическа гледна точка да имаме медийна подкрепа. Всъщност ние продължаваме да бъдем собственици на „Хедестадс курирен“. Биргер Вангер е председател на Борда на акционерите. Той е син на Харалд — допълни Хенрик.

— А освен това е и общинар — констатира Микаел.

— Мартин също е член на управителния съвет на вестника. Държи под око Биргер.

— Защо преустановихте вестникарската си дейност? — попита Микаел.

— Заради структурните промени, които предприехме през шейсетте. Издаването на вестници представляваше по-скоро хоби, отколкото икономически интерес. През седемдесетте години се наложи да съкратим бюджета на концерна и това бе един от първите активи, които продадохме. Аз обаче съм наясно какво означава да издаваш вестник… Мога ли да задам един личен въпрос?

Въпросът бе насочен към Ерика, която вдигна вежди и направи на Вангер знак с ръка да продължи.

— Не съм питал Микаел за това и не е нужно да отговаряте, ако не искате. Искам да знам как се забъркахте в тази каша. Истинска ли беше историята, или не?

Микаел и Ерика се спогледаха. Сега бе ред на Микаел да придобие непроницаемо изражение на лицето. Ерика се поколеба за миг, преди да отговори.

— Имахме история. Но тя всъщност бе съвсем друга.

Хенрик Вангер кимна, сякаш бе разбрал какво имаше предвид Ерика. Дори Микаел се обърка.

— Не искам да обсъждам този въпрос — отсече Микаел и сложи точка на разговора. — Аз направих проучването и написах текста. Разполагах с всички необходими източници. После обаче нещата се объркаха.

— Но всичко написано се е основавало на конкретни източници.

Микаел кимна. В гласа на Хенрик Вангер изведнъж се появи остра нотка.

— Няма да се преструвам, че разбирам как, по дяволите, сте могли да се подведете така. Единствената подобна история, за която се сещам, е публикацията в „Експресен“ по повод на аферата „Лундала“ през шейсетте, но вие, младежи, вероятно не сте чували за нея. Да не би и вашият източник да е патологичен лъжец? — той поклати глава, сниши глас и заговори на Ерика. — Бях вестникар преди и пак мога да бъда. Какво ще кажете за още един акционер?

Въпросът му се стовари като гръм от ясно небе, но Ерика не изглеждаше ни най-малко изненадана.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

Хенрик Вангер отговори на въпроса й с въпрос.

— Колко време ще останете в Хедестад?

— Прибирам се утре сутринта.

— Какво ще кажете, това се отнася и за Микаел, да доставите удоволствие на един стар мъж, като вечеряте с него днес? Седем часа добре ли е?

— Прекрасно. С удоволствие ще дойдем. Но вие избягахте от въпроса ми. Защо искате да станете акционер в „Милениум“?

— Не съм избягал. Просто реших, че ще е по-добре да го обсъдим по време на една вкусна вечеря. Трябва да разговарям с адвоката си, Дирх Фроде, преди да ви направя конкретно предложение. Да кажем обаче, че имам пари за инвестиране. Ако вестникът оцелее и излезе на печалба, то и аз ще спечеля. Ако не — така да бъде, преживявал съм далеч по-големи загуби.

Микаел понечи да каже нещо, но Ерика сложи ръка на коляното му.