Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел бе наясно, че не притежава нужната компетентност, за да може да даде точна оценка на полицейското разследване, но въпреки всичко стигна до заключението, че криминален инспектор Морел бе подходил изключително съвестно и бе направил дори повече, отколкото изискваха служебните му задължения. Дори и след като приключи с документацията по официалното разследване, продължи да среща името на Морел в личните записки на Хенрик; между тях се бе завързало приятелство и Микаел се чудеше дали и Морел не се бе заразил от лудостта на големия индустриалец. Но стигна до извода, че Морел едва ли бе пропуснал нещо. Дори и почти съвършеното полицейско разследване обаче не бе могло да открие отговора на загадката с изчезването на Хариет Вангер. Всички възможни въпроси вече бяха зададени, всички следи бяха проверени, дори и най-абсурдните.

Микаел все още не бе прочел цялата документация по разследването, но сведенията и възможните нишки ставаха все по-невероятни. Той не очакваше да открие пропуск в работата на предшественика си и нямаше представа откъде да подхване проблема. Накрая стигна до следното заключение: единственият разумен и възможен подход бе да се опита да открие психологическите мотиви на замесените лица.

Самата Хариет бе най-голямата въпросителна в този случай. Коя бе тя всъщност?

Микаел бе видял от прозореца си, че лампите на втория етаж в къщата на Сесилия Вангер светнаха към пет часа следобед. Той почука на вратата й към седем и половина, точно по време на анонса на новините. Тя му отвори по халат, а мократа й коса се подаваше изпод жълтата хавлиена кърпа на главата й. Микаел веднага се извини за безпокойството и понечи да си тръгне, но тя му махна да я последва в кухнята. Сложи каната за кафе и се качи на втория етаж за няколко минути. Като се върна, си бе облякла дънки и раирана памучна риза.

— Вече бях започнала да си мисля, че никога няма да се осмелите да наминете.

— Трябваше първо да се обадя, но видях, че свети, и ми се прииска да дойда.

— А при вас свети по цели нощи. Освен това често се разхождате навън след полунощ. Нощна птица, а?

Микаел вдигна рамене.

— Май така излиза.

Погледът му попадна върху няколко учебника, които лежаха на купчина на ръба на кухненската маса.

— Все още ли преподавате, директоре?

— Не, не ми остава време. Но някога бях учител по история, религия и обществознание. Остават ми още няколко години.

— Как така?

Тя се усмихна.

— Аз съм на петдесет и шест години. Скоро ще се пенсионирам.

— Човек изобщо не може да ви даде петдесет, изглеждате по-скоро на четирийсет.

— Ласкател. Вие на колко сте?

— Прехвърлих четирийсетте — усмихна се Микаел.

— А сякаш вчера сте били на двайсет. Колко бързо се изнизва животът.

Сесилия Вангер наля кафе и попита Микаел дали е гладен. Той й отвърна, че вече се е нахранил, което донякъде бе вярно. Той не готвеше, вместо това похапваше сандвичи. Но не беше гладен.

— Е, защо дойдохте? Да не би да е настъпил моментът за онези въпроси?

— Честно казано… не затова дойдох. Просто ми се прииска да намина.

Сесилия Вангер изведнъж се усмихна.

— Осъден сте на три месеца затвор, преместихте се в Хедебю, разнищвате документите по любимото хоби на Хенрик, не спите нощем, вместо това ходите на дълги разходки в кучешкия студ… Да не би да съм пропуснала нещо?

— Животът ми върви стремително надолу — усмихна й се Микаел в отговор.

— Коя е жената, която ви посети през уикенда?

— Ерика… Тя е главен редактор в „Милениум“.

— Гаджета ли сте?

— Не точно. Тя е омъжена. Аз съм по-скоро приятел и „occasional lover“ 68 68 Любовник от време на време (англ.). — Б.пр. .

Сесилия Вангер се разсмя с глас.

— Кое е толкова смешно?

— Начинът, по който го казахте. Occasional lover. Изразът ми хареса.

Микаел се разсмя на свой ред. Изведнъж осъзна, че Сесилия Вангер му харесваше.

— И аз имам нужда от един occasional lover — рече тя.

Сесилия свали пантофите си и докосна коляното му с крак. Той го хвана чисто автоматично и погали кожата й. Поколеба се за миг — усещаше, че съвсем неочаквано щеше да навлезе в непознати води. После започна внимателно да масажира ходилото й с палец.

— И аз съм омъжена — рече му Сесилия Вангер.

— Знам. Членовете на клана Вангер не се развеждат.

— Скоро ще станат двайсет години, откакто не съм виждала съпруга си.

— Какво се случи?

— Това не ви засяга. Не съм правила секс от… хммм, три години.