Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Тя поклати глава.

Той изчака, докато тя сведе очи, което мъжът изтълкува като знак на подчинение. След това я придърпа по-близо. Лисбет Саландер разтвори устни и пое члена му в устата си. Той през цялото време я държеше за врата и я дърпаше грубо към себе си. Не спря да й се повръща през десетте минути, в които той движеше таза си нагоре-надолу. А когато най-накрая свърши, я стисна толкова силно, че тя почти остана без дъх.

Той й позволи да използва една малка тоалетна в кабинета му. Лисбет Саландер трепереше цялата, докато миеше лицето си и се опитваше да изпере петната от пуловера си. Тя дори глътна от пастата му за зъби, за да заличи вкуса му от устата си. Когато отново влезе в кабинета му, той седеше съвсем спокойно зад бюрото си и разлистваше някакви документи.

— Седни, Лисбет — нареди й той, без да я погледне.

Тя седна. Накрая той я погледна и се усмихна.

— Ти си зряла жена, нали, Лисбет?

Тя кимна.

— Тогава трябва да можеш да играеш на игри за възрастни.

Говореше й с такъв тон, сякаш тя бе дете. Лисбет не го контрира по никакъв начин. На челото му се появи малка бръчица.

— Не мисля, че е добра идея да разкажеш на някого за игричките ни. Замисли се — кой би ти повярвал? Има документи, които свидетелстват, че ти не можеш да носиш отговорност за действията си.

Тъй като тя не каза нищо, той продължи.

— Ще бъде твоята дума срещу моята. Коя мислиш, че ще натежи?

Тя продължи да мълчи, а той въздъхна. Изведнъж се ядоса, че тя просто седеше и го наблюдаваше, без да продума и дума, но успя да се въздържи.

— Ние с теб ще станем добри приятели — рече той. — Мисля, че постъпи правилно, като се обърна към мен днес. Винаги си добре дошла тук.

— Имам нужда от десет хиляди, за да си купя компютър — каза внезапно тя с тих глас, сякаш искаше да продължи разговора, който бяха започнали преди кратката пауза.

Адвокат Бюрман сбърчи вежди. Тежък случай. Та тя е напълно умствено изостанала, по дяволите. Той й подаде чека, който бе написал, докато тя бе в тоалетната. Тази тук е по-добър вариант от която и да е курва; плаща й се със собствените й пари. Той се усмихна надменно. Лисбет Саландер взе чека и си тръгна.

Ако Лисбет Саландер бе като всички останали обикновени граждани, най-вероятно щеше да се обади в полицията и да съобщи за изнасилването веднага щом напусна кабинета на Бюрман. Синините по врата и шията и петната от сперма с неговата ДНК по пуловера и тялото й представляваха доста сериозно доказателство. Дори адвокат Бюрман да успееше да се измъкне благодарение на твърдения от типа на „тя бе съгласна“, „тя ме съблазни“, или „тя сама искаше да ми духа“ и други подобни оправдания, към които обикновено прибягваха изнасилвачите, той все пак щеше да е извършил толкова нарушения съгласно закона за попечителство, че веднага щяха да му отнемат случая „Лисбет Саландер“. Една евентуална жалба от нейна страна вероятно щеше да й осигури истински адвокат, с компетентност и опит в областта на сексуалния тормоз над жени. Това, от своя страна, би могло да доведе до разнищване на същинския проблем — обявяването й за неспособна да се грижи за себе си. След 1989 година това понятие не можеше да бъде използвано по отношение на възрастни лица.

Съществуваха две форми на попечителство.

При първата попечителят предлагаше доброволна помощ на лица, които по различни причини не можеха да се справят с ежедневните си задължения, да си плащат сметките или да поддържат лична хигиена. В тази роля обикновено влизаха роднини или близки приятели на засегнатите. Ако липсваха такива, попечителят можеше да бъде назначен от социалните служби. Този тип попечителство всъщност представляваше по-мека форма на настойничество, при която основното засегнато лице, тоест лицето, обявено за неспособно да се грижи за себе си, продължаваше да разполага с активите си и участваше във вземането на всички решения.

Втората форма на попечителство предполагаше значително по-голям контрол от страна на настойника, при който основното засегнато лице бе лишено от възможността да разполага с парите си и да взема решения по различни въпроси. Точната формулировка гласеше, че засегнатото лице бе лишено от правна дееспособност в полза на попечителя. В Швеция има около четири хиляди лица с учредено попечителство. Най-честата причина за прилагане на тази правна мярка беше явно психическо заболяване или психическо заболяване и злоупотреба с алкохол или наркотици. В малка част от случаите попечителство се учредяваше и над сенилни лица. Изненада будеше фактът, че голяма част от засегнатите лица бяха сравнително млади — на възраст до трийсет и пет години. Лисбет Саландер бе една от тях.