Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Кристер обаждал ли се е? — попита Микаел, без да извърне очи от улицата.

Кристер Малм бе технически и художествен редактор и акционер в „Милениум“ наравно с Ерика и Микаел, но в момента бе на екскурзия в чужбина с приятеля си.

— Обади се. Праща ти поздрави.

— Той трябва да поеме поста на отговорен редактор.

— Стига, Мике! Като отговорен редактор трябва да си готов да получиш някой и друг шамар. Това е част от длъжностната характеристика.

— Да, така е. Но именно аз написах статията, която бе публикувана във вестника, на който съм отговорен редактор. Така че нещата стоят другояче. Тук става въпрос за лоша преценка.

Ерика Бергер усети как безпокойството, което я бе мъчило през целия ден, изригна с пълна сила. Последните седмици преди процеса Микаел Блумквист бе доста мрачен, но не изглеждаше толкова потиснат и примирен както сега, след загубата. Тя заобиколи бюрото, седна в скута му и обгърна шията му с ръце.

— Слушай сега, Микаел. И двамата с теб знаем как точно се развиха нещата. Аз съм също толкова отговорна, колкото и ти. Трябва да се справим с бурята.

— Няма никаква буря. Медиите ме разпънаха на кръст. Не мога да продължа да бъда отговорен редактор на „Милениум“. Доверието на хората във вестника е поставено на карта. Трябва да ограничим щетите. Разбираш това не по-зле от мен.

— Ако си мислиш, че ще ти позволя сам да поемеш цялата вина, то тогава не си ме опознал изобщо за всичките тези години.

— Знам точно как мислиш, Рики. Ти си изключително лоялна към колегите си. Ако зависеше от теб, щеше да се бориш с адвокатите на Венерстрьом, докато и ти самата не изгубиш доверието на хората. Трябва да постъпим разумно.

— А ти си мислиш, че е разумно да напуснеш „Милениум“, като нагласиш всичко да изглежда така, сякаш аз съм те уволнила?

— Говорили сме за това стотици пъти. Оцеляването на „Милениум“ сега зависи изцяло от теб. Кристер е страхотен професионалист, но също така е и проклет добряк, който е цар на снимките и дизайна, но няма ни най-малка представа как да се бори с милиардери. Това не е лъжица за неговата уста. За известно време трябва да напусна „Милениум“ като отговорен редактор, репортер и член на управителния съвет. Ти ще поемеш моя дял от акции. Венерстрьом е наясно, че знам какво е направил, и съм напълно убеден, че по всякакъв начин ще се опита да опропасти вестника, докато аз съм наблизо. Не можем да си го позволим.

— Но защо не обясниш публично какво се случи — риск печели, риск губи!

— Защото нямаме никакви доказателства и защото вече никой не ми вярва. Венерстрьом спечели този рунд. Всичко свърши. Приеми го.

— Окей. Уволнен си. Какво ще правиш сега?

— Имам нужда от почивка. Чувствам се напълно изтощен, съвсем изцеден, както се казва в днешно време. Мисля да се посветя на себе си известно време. После ще видим.

Ерика обви Микаел с ръце и притисна главата му към гърдите си. Прегърна го силно. Останаха мълчаливи известно време.

— Искаш ли компания тази вечер? — попита тя.

Микаел Блумквист кимна.

— Добре. Вече се обадих на Грингер и му казах, че ще пренощувам у вас.

Единствената светлина в стаята идваше от уличните лампи, които се отразяваха в прозореца. Когато Ерика заспа по някое време след два сутринта, Микаел продължи да лежи буден и да наблюдава профила й в полумрака. Одеялото покриваше тялото й малко над талията. Той гледаше гърдите й, които бавно се надигаха и спускаха. Бе се отпуснал, а заседналата в свитото му от страх гърло буца бе изчезнала. Ерика винаги му действаше така. Той знаеше, че има същото въздействие върху нея.

„Двайсет години“, помисли си Микаел. Толкова дълго бяха имали връзка. Що се отнасяше до него, щяха да продължат да се любят още двайсет. Най-малко. Никога не бяха опитали насериозно да скрият отношенията си. Той знаеше, че приятелите им шушукат зад гърбовете им и се чудят каква е точно връзката им. И двамата с Ерика даваха загадъчни отговори и игнорираха коментарите.

Бяха се запознали на един купон у техни общи познати. И двамата бяха втора година студенти по журналистика и всеки от тях имаше сериозна връзка. По време на купона бяха започнали да се свалят по-дръзко от обичайното. Флиртът им може би бе започнал като шега, Микаел не бе сигурен, но си размениха телефонните номера, преди да се разделят. И двамата знаеха, че ще преспят заедно. Осъществиха плановете си след една седмица, зад гърба на половинките си.

Микаел бе сигурен, че това не беше любов или поне не в традиционния смисъл на думата. Тя нямаше да прерасне в общо жилище, изплащане на заеми, коледни елхи и деца. На няколко пъти през осемдесетте, когато бяха оставали сами, обмисляха дали да не заживеят заедно. Той го бе искал. Ерика обаче винаги се бе отказвала в последния момент. Беше му обяснявала, че нямало да се получи и че не може да рискуват връзката си, като се влюбят един в друг.