Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Вече трийсет и шест годишен, Кристер Малм бе уважаван професионален фотограф и дизайнер, благодарение на когото „Милениум“ се сдоби с модерно и атрактивно графично оформление. Той имаше собствена фирма, чийто офис се помещаваше на един етаж с редакцията на вестника, и работеше по него една седмица в месеца.

Екипът на „Милениум“ се състоеше от още двама служители на пълен щат, трима на непълен работен ден и един постоянен практикант. Това бе един от вестниците, които никога не излизаха на печалба, но за сметка на това притежаваха престиж и усърдни служители.

„Милениум“ не бе печелившо начинание, но винаги успяваше да покрие разходите си, а тиражът и приходите от реклама непрекъснато се покачваха. До този момент вестникът бе имал реноме на дързък и благонадежден радетел на истината.

Сега обаче ситуацията вероятно щеше да се промени. Микаел прочете краткото комюнике, което с Ерика бяха съставили по-рано вечерта и което бързо бе влязло в бюлетина на ТТ и дори бе публикувано на интернет страницата на вестник „Афтонбладет“.

Стокхолм (ТТ). Ерика Бергер, главен редактор и мажоритарен собственик на периодичното издание „Милениум“, съобщи, че журналистът Микаел Блумквист напуска поста си като отговорен редактор.

„Микаел Блумквист напуска «Милениум» по собствено желание. Той се чувства изтощен от скорошните драматични събития и има нужда от почивка“, сподели Ерика Бергер, която поема и задълженията на отговорен редактор.

През 1990 година Микаел Блумквист става един от основателите на периодичното издание „Милениум“. Ерика Бергер не вярва, че така наречената афера „Венерстрьом“ ще има отражение върху бъдещето на вестника.

„Вестникът ще излезе по график следващия месец, съобщи Ерика Бергер, Микаел Блумквист изигра важна роля за развитието на «Милениум», но сега обръщаме нова страница.“

Ерика Бергер сподели, че според нея аферата „Венерстрьом“ е резултат от злощастно стечение на обстоятелствата. Тя изрази съжаление за причиненото неудобство на Ханс-Ерик Венерстрьом. Микаел Блумквист не бе открит за коментар.

— Мисля, че е ужасно — бе казала Ерика, преди да изпратят комюникето по електронната поща. — Повечето хора ще си направят извода, че ти си некомпетентен идиот, а аз — безчувствена кучка, която се възползва от случая, за да ти забие нож в гърба.

— Предвид всички клюки, които и бездруго се разнасят за нас, поне приятелите ни ще имат с какво ново да си начешат езиците — бе опитал да се пошегува Микаел. На нея обаче изобщо не й беше смешно.

— Нямам резервен план, но продължавам да мисля, че грешим.

— Това е единственото решение — бе възразил Микаел. — Всичко ще загуби смисъл, ако вестникът фалира. Много добре знаеш, че постъпленията ни така или иначе значително ще намалеят. Какво стана всъщност с онази компютърна компания?

Тя бе въздъхнала.

— Нищо. Обадиха се тази сутрин, за да ни съобщят, че се отказват от рекламата в януарския брой.

— А и Венерстрьом притежава значителен пакет акции в нея. Това не е случайно.

— Не, но можем да открием други рекламодатели. Венерстрьом може и да е финансов магнат, но не притежава целия свят. Ние също имаме връзки.

Микаел бе обвил Ерика с ръка и я бе притиснал към себе си.

— Един ден така ще заковем Ханс-Ерик Венерстрьом, че „Уолстрийт“ ще се разтресе. Но няма да е сега. Трябва да отклоним вниманието от „Милениум“. Не можем да рискуваме да изгубим цялото доверие във вестника.

— Всичко това ми е известно, но този мним разкол между нас ме превръща в проклета кучка, а теб поставя в неизгодно положение.

— Рики, докато си вярваме един на друг, имаме шанс. Но трябва да се съобразяваме с обстоятелствата и сега е време за отбой.

Тя с нежелание бе признала, че в мрачните му заключения все пак има известна логика.

Ерика остана при Микаел Блумквист през уикенда. Общо взето, напускаха леглото само за да отидат до тоалетната и да се нахранят, но се любеха през цялото време. Часове наред лежаха с крака един към друг и обсъждаха бъдещето, преценяваха последствията, възможностите и рисковете. После дойде понеделник, денят преди Бъдни вечер, и Ерика го целуна за довиждане с думите until the next time 30 30 До следващия път (англ.). — Б.пр. и се върна при мъжа си.

Микаел прекара понеделника, като първо изми чиниите, след това изчисти, а накрая се отправи към редакцията, за да освободи кабинета си. Нямаше никакво намерение да напуска завинаги вестника, но най-накрая бе успял да убеди Ерика колко е важно за „Милениум“ известно време да не бъде асоцииран с Микаел Блумквист. За момента смяташе да работи от апартамента си на улица „Белмансгатан“.