Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Не става въпрос за такава работа. Не знам как точно да го кажа, но Хенрик Вангер изключително много държи да се срещне и консултира с вас по един личен въпрос.

— Думите ви са повече от двусмислени.

— Съжалявам. Има ли някакъв начин да ви убедя да посетите Хедестад? Ние, разбира се, ще покрием пътните ви разноски и ще ви заплатим приемлив хонорар.

— Обаждате се в малко неподходящ момент. Имам да свърша някои неща… А и предполагам, че сте прочели заглавията от последните дни.

— Аферата „Венерстрьом“? — изсмя се внезапно Дирх Фроде в другия край на линията. — Да, тя определено е забавна. Но ако трябва да бъдем честни, именно цялата олелия покрай процеса насочи Хенрик Вангер към вас.

— Така ли? И кога точно Хенрик Вангер би искал да го посетя? — поинтересува се Микаел.

— Колкото се може по-скоро. Утре е Бъдни вечер и предполагам, че няма да искате да работите. Какво ще кажете за 26 декември? Или в някой от дните между Коледа и Нова година?

— Значи работата не търпи отлагане. Съжалявам, но ако не ми дадете някакво приемливо обяснение за характера на това посещение…

— Моля ви, уверявам ви, че поканата е напълно сериозна. Хенрик Вангер иска да се консултира единствено с вас и с никого другиго. Би желал да ви възложи една задача срещу заплащане, ако проявите интерес. Аз съм само посредник. Той сам трябва да ви обясни за какво става въпрос.

— Това е един от най-абсурдните разговори, които съм водил напоследък. Нека да си помисля. Как мога да се свържа с вас?

Микаел остана седнал, след като затвори телефона, и се загледа в купчината боклук на бюрото. Изобщо не можеше да проумее защо Хенрик Вангер ще иска да се среща с него. Микаел всъщност не изгаряше от желание да пътува до Хедестад, но адвокат Фроде успя да събуди любопитството му.

Той включи компютъра си, отвори страницата www.google.com и написа в полето за търсене „компания «Вангер»“. Получи стотици резултати — „Вангер“ може и да не бе един от водещите концерни, но въпреки това името му се срещаше почти всеки ден в пресата. Микаел запази дузина статии, които анализираха компанията, след което вписа последователно в карето за търсене имената на Дирх Фроде, Хенрик Вангер и Мартин Вангер.

Мартин Вангер присъстваше в интернет пространството в ролята си на настоящ изпълнителен директор на компанията „Вангер“. Адвокат Дирх Фроде бягаше от популярността, бе член на ръководството на голф клуба на Хедестад. Името му се свързваше още с дейността на „Ротари“. Хенрик Вангер се споменаваше изключително в текстове, които описваха историята на компанията „Вангер“, с едно изключение. Местният вестник „Хедестадс курирен“ бе решил преди две години да уважи бившия индустриален магнат по случай рождения му ден и един от репортерите бе направил кратък портрет. Микаел принтира няколко от текстовете, които му се струваха по-важни, и накрая получи папка от петдесет страници. След това доразчисти бюрото си, прибра всичко в кашоните и тръгна към къщи. Не бе сигурен кога и дали някога щеше да се върне.

Лисбет Саландер прекара Бъдни вечер в санаториума „Епелвикен“ в Упландс-Висбю. Носеше със себе си тоалетна вода на Диор и английски кейк от „Аленс“ 33 33 Шведска верига магазини, която предлага богат и разнообразен асортимент, включително хранителни стоки. — Б.пр. за подарък. Пиеше кафе и наблюдаваше четирийсет и шест годишната жена, която непохватно се опитваше да развърже панделката на коледния подарък. Саландер я гледаше нежно, но продължаваше да я изпълва недоумение, че непознатата жена пред нея бе майка й. Колкото и да се опитваше, не можеше да открие дори най-малка прилика нито в характера й, нито във външния й вид.

Накрая майка й се предаде и погледна безпомощно пакета. Бе имала и по-добри дни от днешния. Лисбет Саландер побутна към нея ножицата, която през цялото време бе лежала на видно място на масата, а жената изведнъж грейна, сякаш се бе събудила от сън.

— Сигурно мислиш, че съм глупава.

— Не, мамо. Не си глупава. Просто животът е несправедлив.

— Виждала ли си сестра си?

— Не, от доста време не съм.

— Тя никога не ме посещава.

— Знам, мамо. И при мен не идва.

— Работиш ли?

— Да. Справям се добре.

— Къде живееш? Не знам дори къде живееш.

— В стария ти апартамент на улица „Лундгатан“. Нанесох се там преди няколко години. Прехвърлиха го на мое име.

— Може би през лятото ще мога да ти дойда на гости.

— Да, през лятото.