Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Той бе по-млад от тях, но все още изглеждаше изненадващо жизнен за човек на осемдесет и две години. Тялото му бе жилесто, със строго грубо лице и гъста сресана назад бяла коса — явно в рода му нямаше плешиви. Носеше добре изгладен тъмен панталон, бяла риза и вехта кафява жилетка. Имаше малък мустак и тънки извити вежди.

— Аз съм Хенрик Вангер — поздрави той. — Благодаря, че приехте поканата да ме посетите.

— Здравейте. Да, тя бе доста изненадваща.

— Влезте вътре на топло. Приготвил съм едната стая за гости. Искате ли да се освежите малко? Ще вечеряме по-късно. Това е Ана Нюгрен, тя се грижи за мен.

Микаел стисна набързо ръката на ниска жена над шейсетте, която взе палтото му и го закачи в един гардероб. Тя предложи на Микаел пантофи заради течението под вратите.

Микаел благодари и веднага се обърна към Хенрик Вангер.

— Не съм сигурен, че ще остана за вечеря. Зависи от малката ви игричка.

Хенрик Вангер и Дирх Фроде се спогледаха. Двамата мъже се разбираха без думи, по някакъв непонятен за Микаел начин.

— Мисля, че е време да ви оставя — каза Дирх Фроде. — Трябва да се прибирам и да укротя внуците, преди да са съборили къщата.

Той се обърна към Микаел.

— Аз живея от другата страна на моста, като свърнете надясно. На пет минути пеша оттук. Третата къща до водата, след сладкарницата. Ако имате нужда от мен, просто ми позвънете.

Микаел използва случая да пъхне ръка в джоба на палтото си и да пусне касетофона. „Не, не съм параноичен!“ Той нямаше представа какво иска Хенрик Вангер, но след спора с Ханс-Ерик Венерстрьом от последната година искаше да има информация черно на бяло за всички странни случки от живота си, а внезапната покана да дойде в Хедестад определено спадаше към тази категория.

Бившият промишлен лъв потупа Дирх Фроде по рамото за довиждане, затвори външната врата и насочи цялото си внимание към Микаел.

— В такъв случай е най-добре да започна. Това не е игра. Искам да говоря с вас, но това, което имам да кажа, ще отнеме малко повече време. Искам да ви помоля първо да ме изслушате и чак тогава да решите. Вие сте журналист и аз искам да ви наема за едно разследване. Ана е сервирала кафе в кабинета ми на втория етаж.

Микаел последва Хенрик Вангер. Влязоха в правоъгълен кабинет, около четирийсет квадратни метра, точно под фронтона. Едната дълга стена бе закрита от десетметрова секция, която стигаше от пода до тавана. Книгите по рафтовете й представляваха невероятна смесица от художествена литература, биографии, исторически творби и справочници по търговия и промишленост. Имаше още и папки формат А4. Книгите не бяха подредени по определен ред. Явно библиотеката не бе просто за красота и Микаел си направи извода, че Хенрик Вангер бе четящ човек. Пред другата дълга стена имаше тъмно дъбово бюро, обърнато с лице към стаята. Над него висяха множество картини с хербаризирани цветя, педантично подредени в равни редове.

От прозореца на фронтона се откриваше изглед към моста и църквата. В стаята имаше още гарнитура с маса за сервиране, на която Ана бе подредила порцеланови чаши, термос и домашно изпечени кифлички и сладкиши.

Хенрик Вангер го покани с ръка да седне, но Микаел се престори, че не разбира. Вместо това, изпълнен с любопитство, се разходи из стаята, като първо разгледа библиотеката, а след това и стената с картините. Бюрото бе почти празно, имаше само няколко листа на купчина. Съвсем на ръба му бе поставена рамка със снимка на младо тъмнокосо момиче. То бе красиво, със закачлив блясък в очите. „Една млада дама, която съвсем скоро ще стане опасна“, помисли си Микаел. Очевидно снимката бе направена по повод на първото й причастие и явно беше стояла на бюрото в продължение на много години, защото вече бе избеляла. Микаел изведнъж усети, че Хенрик Вангер го наблюдаваше.

— Спомняш ли си я, Микаел? — попита той.

— Да си я спомням? — вдигна вежди Микаел.

— Да, ти си я срещал. Всъщност това не е първият път, в който влизаш в тази стая.

Микаел се огледа и поклати глава.

— Не, пък и как ли би могъл да си спомняш. Аз познавах баща ти. Кърт Блумквист работи за мен като електротехник и машинен инженер на няколко пъти през петдесетте и шейсетте години. Той бе много способен мъж. Ти прекара тук цялото лято на шейсет и трета, докато сменяхме машинното оборудване на хартиената фабрика тук, в Хедестад. Бе трудно да намерим дом за семейството ти и решихме проблема, като ви настанихме в малката дървена къщичка от другата страна на пътя. Можеш да я видиш от прозореца.