Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Ами, само това, което успях да намеря в интернет, след като адвокат Фроде се свърза с мен в понеделник. По време на вашето управление това е бил един от най-могъщите промишлени концерни в Швеция, днес дейността му е значително ограничена. Мартин Вангер е изпълнителен директор. Добре де, знам и още доста неща, но вие какво целите с този въпрос?

— Мартин е… добър човек, но като цяло не обича трудностите. Той изобщо не е подходящ за поста на изпълнителен директор на концерн в криза. Иска да модернизира и специализира компанията, което е добре, но много трудно прокарва идеите си, а още по-трудно намира средства за тяхното финансиране. Преди двайсет и пет години концернът „Вангер“ бе доста сериозен конкурент на Валенберг 36 36 Стара шведска банкерска фамилия, която и до ден-днешен има значително влияние върху шведската икономика посредством така наречените фондации на Валенберг. Днешната SEB — скандинавска частна банка, е наследник на основаната от семейството през 1856 година Частна банка на Стокхолм. — Б.пр. . Имахме около четирийсет хиляди служители на територията на Швеция. Нашата дейност осигуряваше заетост, нови работни места и приходи за цялата страна. Днес почти всички работни места са в Корея или Бразилия. Сега концернът разполага с десет хиляди служители, а след две години, ако Мартин не направи нещо, вероятно ще останат само пет хиляди, заети в малки предприятия от производствената промишленост. С други думи, концернът „Вангер“ е на път да се превърне в история.

Микаел кимна. Разказаното му от Хенрик Вангер съвпадаше с това, което сам бе открил след бърза проверка в интернет.

— Компанията „Вангер“ все още е една от чисто семейните компании в страната, с около трийсет миноритарни акционери от фамилията, които притежават пакети с различна стойност. В това се крие силата на концерна до ден-днешен, но това е и най-голямата му слабост.

Хенрик Вангер направи пауза, а после продължи с настойчив глас.

— Микаел, можеш да задаваш въпроси по-късно, но искам да ми вярваш, като казвам, че мразя по-голямата част от членовете на фамилията Вангер. Семейството ми се състои основно от крадци, скъперници, тирани и негодници. Ръководих компанията в продължение на трийсет и пет години и почти през цялото време бях забъркван в непримирими вражди с останалите си роднини. Именно те, а не конкурентите или държавата, бяха най-големият ми враг. — Той отново направи пауза. — Казах ти, че имам две задачи за теб. Бих искал да напишеш историческа или биографична книга за семейство Вангер. Или моя автобиография, за да улесним още повече нещата. Това няма да е някакво духовно четиво, а история за омраза, семейни кавги и безгранична алчност. Ще ти предоставя всичките си дневници и целия си архив. Ще получиш достъп до най-съкровените ми мисли и ще имаш свободата да публикуваш всички мръсни факти, които намериш. Мисля си, че на фона на тази история книгите на Шекспир ще изглеждат направо като леко, развлекателно четиво.

— Защо?

— Защо искам да публикувам скандална книга за историята на семейство Вангер? Или какви са мотивите ми да те помоля да я напишеш?

— Мисля, че искам отговор и на двата въпроса.

— Ако трябва да съм честен, изобщо не ме интересува дали книгата ще излезе, или не. Но съм твърдо убеден, че историята на рода ми трябва да бъде записана дори и само в един екземпляр, който веднага ще бъде дарен на Кралската библиотека. Искам следващите поколения да могат да се запознаят с нея, след като вече ме няма на този свят. А мотивът ми е най-простият възможен — отмъщение.

— На кого искате да си отмъстите?

— Не е нужно да ми вярваш, но аз винаги съм се опитвал да живея честно, дори като капиталист и индустриалец. Горд съм, че ми се носи славата на човек, който държи на думата си и изпълнява обещанията си. Никога не съм участвал в политически игри. Никога не съм срещал проблеми при преговорите със синдикатите. Дори се радвах на уважението на Таге Ерландер 37 37 Таге Ерландер (1901–1985) — министър-председател на Швеция и ръководител на Шведската социалдемократическа работническа партия през периода 1946–1969 г. — Б.пр. . За мен бе въпрос на етика; носех отговорност за препитанието на хиляди хора и се грижех за служителите си. Забавното е, че Мартин има същата позиция по тези въпроси, въпреки че като човек е съвсем различен от мен. И той се опитва да постъпва правилно. Може би невинаги сме успявали, но като цяло не се срамувам от нищо. За съжаление аз и Мартин сме редки изключения в семейството — продължи Хенрик Вангер. — Има много причини концернът „Вангер“ днес да се намира в такова окаяно състояние, но основните са късогледството и алчността на много от моите роднини. Ако приемеш работата, ще се опитам да ти обясня как точно родът ми изпрати концерна на дъното.