Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел се замисли за миг.

— Окей. И аз няма да ви лъжа. Написването на подобна книга ще отнеме месеци. Нямам нито желание, нито сили да се заема с това.

— Мисля, че мога да те убедя.

— Съмнявам се. Но вие казахте, че имате две задачи за мен. Тази беше първата, претекстът. А коя е същинската?

Хенрик Вангер се изправи, отново с усилие, и взе снимката на Хариет Вангер от бюрото. Постави я пред Микаел.

— Искам от теб да напишеш биография на семейство Вангер, за да анализираш различните личности през погледа на журналиста. Това ще ти даде оправдание да се разровиш в историята на рода. Всъщност искам от теб да разрешиш една загадка. Това е същинската ти задача.

— Загадка?

— Както вече ти казах, Хариет бе дъщеря на сина на брат ми Ричард. Бяхме петима братя. Ричард бе най-старият, роден през 1907 година. Аз — най-малкият, роден през 1920 година. Не разбирам как Господ е могъл да създаде подобен рояк дечурлига, които…

Хенрик Вангер изгуби нишката на мислите си за няколко секунди и се вглъби в себе си. После отново се обърна към Микаел и продължи с нова решителност в гласа.

— Нека да ти разкажа за брат си Ричард Вангер. За да вкусиш малко от историята, която искам да хроникираш.

Той си наля кафе и предложи да напълни повторно и чашата на Микаел.

— През 1924 година Ричард бе на седемнайсет години — фанатизиран националист и антисемит. Стана член на Шведския националсоциалистически свободен съюз, една от първите нацистки групировки в Швеция. Не е ли забележително как нацистите винаги успяват да вмъкнат думата „свобода“ в своята пропаганда?

Хенрик Вангер извади още един фотоалбум и го отвори на желаната страница.

— Това е Ричард в компанията на ветеринаря Биргер Фуругорд, който малко след това застана начело на така нареченото движение „Фуругорд“ — най-голямото нацистко движение в началото на трийсетте. Но Ричард не остана с него. Само след няколко години той стана член на шведската фашистка бойна групировка ШФБГ 38 38 На шведски SFKO . — Б.пр. . Там се запозна с Пер Енгдал 39 39 Пер Енгдал (1909–1994 г.) е шведски националист и антидемократ, политик и автор на книги. Един от първите фашисти в Швеция. — Б.пр. и други лица, които след време се превърнаха в срам за националната политика.

Той разгърна още една страница. Ричард Вангер в униформа.

— През 1927 година се записа войник против волята на баща ни, а през 1930 година премина през повечето нацистки групи в страната. Сигурен съм, че ако е съществувала някаква извратена тайна организация, то името му със сигурност присъства в членската й листа. През 1933 година бе основано движението „Линдхолм“, тоест Националсоциалистическата работническа партия. Доколко си запознат с историята на фашизма в Швеция?

— Не съм историк, но съм прочел някоя и друга книга.

— Втората световна война избухна през 1939 година, а малко по-късно се разрази и Зимната война. Голям брой активисти от движението „Линдхолм“ се присъединиха към доброволните отряди. Ричард бе един от тях. Към този момент той се бе издигнал до чин капитан в шведската армия. Загина на бойното поле през февруари 1940 година, малко преди подписването на мирния договор със Съветския съюз. Нацисткото движение го превърна в мъченик и дори кръсти цял отряд на негово име. И до ден-днешен група глупаци се събират на едно гробище в Стокхолм, за да отбележат поредната годишнина от смъртта на Ричард Вангер.

— Разбирам.

— През 1926 година, когато бе на деветнайсет, той започна да се среща с жена на име Маргарета, дъщеря на лекар във Фалун. Запознаха се по партийна линия, а от връзката им през 1927 година се роди син, Готфрид. Ричард се ожени за Маргарета след раждането на детето. През първата половина на трийсетте брат ми остави жена си и детето си тук, в Хедестад, докато той самият бе изпратен в полка в Йевле. През свободното си време обикаляше страната и популяризираше нацизма. През 1936 година се скара изключително сериозно с баща ми, в резултат на което той го лиши от всякаква финансова подкрепа. От този момент нататък трябваше да се оправя сам. Премести се със семейството си в Стокхолм и заживя там сравнително бедно.

— Нямаше ли пари?

— Делът му в концерна бе блокиран. Не можеше да продаде акции извън семейството. В допълнение към това трябва да спомена, че Ричард бе брутален тиранин с малко добри качества. Биеше жена си и детето си. Готфрид израсна като потиснато и изтормозено момче. Той бе тринайсетгодишен, когато Ричард загина на бойното поле. Мисля, че това бе най-щастливият ден в живота му до този момент. Баща ми се смили над вдовицата на брат ми и детето и ги прибра в Хедестад. Предостави им собствен апартамент и се погрижи Маргарета да получи що-годе сносен живот. Ако приемем, че Ричард е олицетворение на тъмната и фанатична страна на рода ни, то Готфрид бе олицетворение на мързеливата. Аз го взех под крилото си, когато навърши осемнайсет — той все пак бе син на починалия ми брат, но не бива да забравяш, че разликата във възрастта ни не бе значителна. Аз бях само със седем години по-голям. Още по това време бях член на ръководството на концерна и за всички бе ясно, че именно аз ще поема компанията след баща си. Готфрид бе смятан за аутсайдер в семейството.