Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Ясно, разбирам. Но какво точно искате да направя?

Хенрик Вангер сведе поглед към ръцете си за миг, след което отпи от кафето, сякаш имаше нужда от кратка почивка, преди най-накрая да стигне до същината на въпроса.

— Микаел, преди да започна, искам да се договорим за нещо. Имам две задачи за теб. Една, която е претекст, и същинската, за която ставаше въпрос досега.

— За каква договорка става дума?

— Ще ти разкажа една история в две части. Първата е за семейство Вангер. Това всъщност е претекстът. Тя е дълга и мрачна, но аз ще се опитам да се придържам към неукрасената истина. Втората част на историята е посветена на истинската ми задача за теб. Мисля, че разказът ми ще ти се стори отчасти… пълна лудост. Това, което искам от теб, е да ме изслушаш, да чуеш какво бих желал да направиш и какво ти предлагам в замяна и чак тогава да решиш дали ще приемеш работата, или не.

Микаел въздъхна. Бе очевидно, че Хенрик Вангер нямаше никакво намерение да изложи молбата си кратко и ясно, така че да успее да хване вечерния влак. Микаел бе убеден, че ако сега се обадеше на Дирх Фроде и го помолеше да го откара до гарата, колата му нямаше да може да запали заради студа.

Старецът явно доста време бе мислил как да го върже. Микаел имаше чувството, че всичко, което се случи, след като прекрачи прага на тази стая, бе добре режисиран сценарий. Първоначалната му изненада, че като дете се е срещал с Хенрик Вангер, снимката на родителите му във фотоалбума, наблягането на факта, че бащата на Микаел и Хенрик Вангер са били приятели, ласкателството, че старецът знаеше кой бе Микаел Блумквист и дори бе следил кариерата му през годините от разстояние… Може би всичко това бе истина, но също така бе и обмислен психологически подход. С други думи, Хенрик Вангер беше добър манипулатор с дългогодишен опит, който се бе сблъсквал с далеч по-твърди хора в затворените заседателни зали. Неслучайно се бе превърнал в един от водещите промишлени магнати на Швеция.

Микаел стигна до заключението, че Хенрик Вангер щеше да поиска от него да направи нещо, за което той вероятно нямаше да има ни най-малко желание. Сега оставаше единствено да разбере за какво става въпрос и да откаже. И може би щеше да успее да хване вечерния влак.

— Sorry, no deal 35 35 Съжалявам, няма сделка (англ.). — Б.пр. — отвърна Микаел и погледна часовника си. — Вече съм тук от двайсет минути. Давам ви още половин час, за да ми разкажете каквото искате. След това ще си извикам такси и ще си тръгна за вкъщи.

За миг Хенрик Вангер излезе от ролята си на добросърдечен патриарх и Микаел си представи безскрупулния промишлен индустриалец в разцвета на силите му, когато е претърпявал неуспех или е трябвало да се справи с някой своенравен млад член на Управителния съвет. Устата му бързо се изкриви в горчива усмивка.

— Разбирам.

— Всичко е много просто. Не е нужно да тръгвате отдалеч. Кажете ми направо какво искате от мен и аз ще преценя дали да приема.

— Тоест, искаш да кажеш, че ако не мога да те убедя за трийсет минути, няма да успея и за трийсет дни, така ли?

— Нещо такова.

— Но моята история е дълга и заплетена.

— Тогава я съкратете и опростете. Ние, журналистите, правим така. Двайсет и девет минути.

Хенрик Вангер вдигна ръка.

— Достатъчно. Разбрах гледната ти точка. Но всичко прекалено не е на хубаво. Имам нужда от човек, който умее да събира сведения и да мисли критично, но който също така е честен и почтен. Мисля, че ти си точно такъв, и това не е ласкателство. Тези качества са задължителни за всеки добър журналист. Аз прочетох книгата ти „Кръстоносците“ с голям интерес. Вярно е, че те избрах, защото познавам баща ти и защото знам кой си. Ако съм разбрал правилно, бил си уволнен от вестника след края на аферата „Венерстрьом“. Или си напуснал по собствено желание? Това означава, че в момента си без работа и не е кой знае колко трудно човек да се досети, че финансовото ти положение не е цветущо.

— И сега е моментът да се възползвате от положението, в което съм изпаднал. Това ли искате да ми кажете?

— Може и така да е. Но Микаел — няма проблем да те наричам Микаел, нали? Не възнамерявам да те лъжа или да си търся несериозни извинения. Твърде стар съм за това. Ако думите ми не ти допадат, можеш да ме пратиш по дяволите. А аз ще намеря някой друг, който да иска да работи за мен.

— Окей, в какво се състои работата, която ми предлагате?

— Какво знаеш за семейство Вангер?

Микаел разпери ръце.