Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Ненавистта на Микаел към икономическите журналисти се основаваше върху нещо според него съвсем прозаично — морала. Всичко бе съвсем ясно. Банков директор, който пропилява стотици милиони в резултат на безумни борсови операции, би трябвало да загуби работата си. Директор на компания, който се занимава с офшорни сделки, би трябвало да лежи зад решетките. Хазяин, който принуждава младежи да плащат на черно за една стая с тоалетна, би трябвало да бъде обесен и заплют.

Микаел Блумквист смяташе, че икономическите журналисти трябва да разследват и изобличават онези финансови акули, които предизвикват кризи чрез покачване на лихвите или пропиляват парите на дребните капиталовложители в безразсъдни сделки с акции на интернет компании. Той смяташе, че истинското призвание на всеки журналист е да разследва директорите на компании също толкова безкомпромисно и усърдно, както политическите репортери дебнат министрите и депутатите в очакване те да сбъркат. На един политически репортер никога нямаше да му мине през ума да превърне някой партиен лидер в икона и Микаел изобщо не можеше да проумее защо толкова икономически журналисти от най-важните медии в страната се отнасят към посредствени финансови лъвове като към рок звезди.

Тази донякъде странна за света на икономическите журналисти позиция доста пъти бе предизвиквала бурни конфликти между него и колегите му и бе станала причина за непримиримата му вражда с Уилям Борг. Микаел бе надигнал глас и отправил критики към колегите си, че са изменили на призванието си и само гледат как да бъдат в угода на финансовите лъвове. Ролята на критикуващ обществения ред журналист определено бе донесла на Микаел престиж и го бе превърнала в устат гост в телевизионните предавания — именно него канеха за коментар, когато хванеха някой директор със златен парашут за милиарди крони. Освен това обаче му бе навлякла куп ожесточени врагове.

На Микаел не му бе трудно да си представи как в някои редакции тази вечер гърмяха шампанско.

Ерика гледаше по същия начин на ролята на журналиста и двамата с Микаел бяха мечтали за създаването на вестник с подобна насоченост още докато следваха във Факултета по журналистика.

Микаел не можеше да си представи по-добър началник от Ерика. Тя бе отличен организатор и се отнасяше към служителите си с топлота и доверие, като същевременно бе изключително твърда, когато се наложеше. Най-важното й качество обаче бе безупречният й инстинкт, с който определяше съдържанието на всеки брой. С Микаел доста често имаха разногласия и дори стигаха до препирня, но въпреки това си вярваха безрезервно и бяха непобедими като екип. Той бе работникът, който изнамираше историята, а тя я пакетираше и пускаше на пазара.

„Милениум“ беше тяхно съвместно творение, което обаче щеше да си остане само мечта, ако не бе умението й да намира средства. Работарчето и момичето от висшата класа в страхотен екип. Ерика произхождаше от богато семейство. Тя бе осигурила финансовия гръбнак и бе убедила баща си и познатите си да вложат значителни суми в проекта.

Микаел често се чудеше защо Ерика бе взела присърце идеята за „Милениум“. Да, тя беше един от акционерите, дори мажоритарен собственик и редактор на вестник, което й осигуряваше престиж и журналистическа свобода, каквито не би получила другаде. За разлика от Микаел, след дипломирането си тя се бе насочила към телевизията. Бе умна, умееше да се справя с конкуренцията, а и камерата я обичаше. Освен това имаше доста контакти сред чиновниците на различни нива. Ако беше продължила в тази сфера, безспорно щеше да се сдобие с високоплатено ръководно място в някой канал. Вместо това тя съзнателно бе избрала да напусне и да заложи на „Милениум“. Това бе един изключително рискован проект, който стартира в тясно и окаяно мазе в квартал „Мидсъмъркрансен“, но постепенно набра сила и през 1991 година позволи на основателите си да се преместят в далеч по-просторния и приятен офис на улица „Йотгатабакен“ в Сьодермалм.

Ерика убеди дори Кристер Малм да стане акционер във вестника; той бе известен гей ексхибиционист, който от време на време се появяваше с половинката си в рубриките „На гости на…“ и често присъстваше на развлекателните страници. Медийният интерес към него се зароди, след като заживя с Арнолд Магнусон, наричан още Арн — актьор, играл на сцената на „Драматен“ 29 29 Кралския драматичен театър в Стокхолм, основан през 1788 г. от Густав III. — Б.пр. , който обаче проби, след като се съгласи да участва в риалити шоу. След излъчването му Кристер и Арн неизменно присъстваха в медийното пространство като роман с продължение.