Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Какво ще кажеш, Саландер? — попита Армански и повдигна вежда.

— В момента нямам друга работа.

— Окей. Само че бих искал да уточним естеството на тази поръчка. Нека да чуем и останалата част от доклада ти.

— Няма кой знае още колко детайли от личния му живот. През 1986 година сключва брак с жена на име Моника Абрахамсон. Същата година им се ражда дъщеря — Пернила. Днес тя е на шестнайсет. Бракът не продължава дълго. Развеждат се през 1991 година. Абрахамсон се жени повторно, но явно все още са приятели. Дъщерята живее с майка си и не вижда често Блумквист.

Фроде помоли за още кафе и отново се обърна към Саландер.

— В началото на разговора загатнахте, че всички хора имат тайни. Успяхте ли да откриете такива?

— Исках да кажа, че в живота на всички хора има неща, които те смятат за лични и които не искат да разтръбяват. Блумквист очевидно е харесван от жените. Той има няколко дълги връзки и множество краткотрайни увлечения. С една дума — може да се похвали с наситен сексуален живот. Има обаче една персона, която присъства в живота му от дълги години и отношенията им са доста странни.

— По-точно?

— Има любовна връзка с Ерика Бергер, главен редактор в „Милениум“, жена от висшата класа. Майка й е шведка, баща й — белгиец, който живее в Швеция. С Блумквист се познават от студентските години в Журналистическия факултет и оттогава са заедно през определени периоди.

— Това не звучи кой знае колко странно — констатира Фроде.

— По принцип не. Но Ерика Бергер всъщност е омъжена за художника Грегер Бекман — малко известен творец, който много пъти се е излагал на обществени места.

— С други думи, тя му изневерява.

— Не. Бекман знае за връзката им. Това е любовен триъгълник, който всички засегнати страни приемат. Тя понякога остава да нощува при Блумквист, друг път — при съпруга си. Не съм сигурна как точно стоят нещата, но това вероятно е допринесло за развода на Блумквист и Абрахамсон.

Ерика Бергер вдигна вежди, когато премръзналият Микаел Блумквист влезе в редакцията късно следобед. Редакцията на „Милениум“ се намираше точно на пъпа на улица „Йотгатан“, един етаж над офиса на „Грийнпийс“. Всъщност наемът бе прекалено висок за вестника, но Ерика, Микаел и Кристер бяха решили да запазят помещението.

Тя хвърли поглед на часовника. Бе пет и десет, а Стокхолм отдавна бе потънал в мрак. Бе го очаквала около обяд.

— Извинявай — рече той, преди тя да успее да каже каквото и да било. — Мислех за присъдата и не ми се говореше. След това си направих дълга разходка и разсъждавах.

— Чух за присъдата по радиото. Репортерката от ТВ4 се обади. Искаше да направя коментар.

— Ти какво каза?

— Горе-долу това, за което се бяхме разбрали. Че ще прочетем внимателно присъдата, преди да излезем с изявление. Тоест нищо не казах. Но продължавам да държа на мнението си, че това е погрешна стратегия. Изглеждаме слаби и губим подкрепата на медиите. Можем да очакваме, че ще излъчат нещо по темата в ефира на телевизията тази вечер.

Блумквист кимна мрачно.

— Как си?

Микаел вдигна рамене и седна в любимия си фотьойл, който стоеше до прозореца в кабинета на Ерика. Той бе скромно обзаведен с бюро, функционални етажерки и евтини офис мебели. Почти цялата мебелировка бе от „Икеа“, с изключение на двата удобни скъпи фотьойла и малката масичка, които Ерика обикновено на шега определяше като „реверанс към потеклото ми“. Когато искаше да стане за малко от бюрото, Ерика често четеше в някой от фотьойлите с подгънати крака. Микаел погледна надолу към улица „Йотгатан“, където хората бързаха в мрака. Коледното пазаруване беше в разгара си.

— Предполагам, че ще ми мине — рече той. — Но в момента се чувствам така, сякаш са ми дръпнали един здрав пердах.

— Да, може и така да се каже. Всички се чувстваме като теб. Яне Далман си тръгна по-рано днес.

— Предполагам, че не е бил особено очарован от присъдата.

— Той не е от най-позитивно настроените хора.

Микаел поклати глава. Яне Далман бе помощник-редактор в „Милениум“ от девет месеца. Бе започнал работа точно в началото на аферата „Венерстрьом“ и се бе озовал в една редакция в криза. Микаел се опита да си спомни как с Ерика бяха обсъждали назначаването му. Той всъщност бе доста компетентен и бе работил по заместване както в ТТ, така и в различни вечерни вестници и „Екот“ 26 26 Ехо (швед.). — Б.пр. . Но очевидно не обичаше да плува срещу течението. През изминалата година Микаел неведнъж бе съжалявал, задето бяха назначили Далман, който имаше дразнещия навик да гледа на всичко във възможно най-негативната светлина.