Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Би ли могъл да попиташ клиента коя версия предпочита да чуе — кратката или дългата?

Адвокат Фроде веднага осъзна, че бе оплел конците. Настъпи кратка мъчителна тишина, след което той се обърна към Лисбет Саландер и се опита да замаже положението, като премине към един по-приятелски покровителствен тон.

— Ще бъда много благодарен, ако госпожицата ми разкаже накратко какво е открила.

Саландер приличаше на зъл нубийски звяр, който възнамерява да схруска Дирх Фроде за обяд. Погледът й внезапно се бе изпълнил с толкова омраза, че по гърба на Фроде изби студена пот. След това обаче лицето й омекна. Фроде започна да се чуди дали не му се бе привидяло първия път. Тя заговори като чиновник.

— Като за начало бих искала да кажа, че тази задача не се оказа особено сложна, макар че първоначалните напътствия на клиента бяха доста неясни. Вие искахте да знаете за него „всичко, което би могло да се изрови“, без обаче да уточните какво конкретно ви интересува. Поради тази причина докладът покрива целия му живот. Той се състои от сто деветдесет и три страници, като сто и двайсет от тях всъщност са копия на негови статии или изрезки от вестници с новини за самия него. Блумквист е обществена личност с много малко тайни, почти няма какво да крие.

— Но значи все пак има тайни? — попита Фроде.

— Няма човек без тайни — отвърна му тя с неутрален тон. — Само трябва да ги откриеш.

— Нека да чуем.

— Микаел Блумквист е роден на 18 януари 1960 година и следователно в момента е на четирийсет и три години. Роден е в Бурленге, но не е живял там и ден. Родителите му, Кърт и Анита Блумквист, са по на трийсет и пет при раждането му. Днес и двамата вече са покойници. Баща му е машинен инженер, поради което семейството често се мести. Доколкото успях да разбера, майка му цял живот е била домакиня. Семейството заживява в Стокхолм, когато Микаел започва училище. Той има с три години по-млада сестра, която се казва Аника и е адвокат. Има и няколко вуйчовци и първи братовчеди. Смяташ ли да предложиш кафе?

Последната реплика бе предназначена за Армански и той бързо отви капачката на термоса, който бе поръчал за срещата. Направи знак на Саландер да продължи.

И така, семейството се премества в Стокхолм през 1966 година. Жилището им е в Лила Есинген 24 24 Жилищен район в центъра на Стокхолм. — Б.пр. . Блумквист посещава основно училище в Брома, след това гимназия на остров Кунгсхолмен. Завършва със среден успех 4,90, в папката има приложени копия. В гимназията започва да се занимава с музика и свири на бас китара в една рок банда на име „Буутстрап“. През 1979 година тя дори издава свой собствен сингъл, който се завърта по радиото. След като завършва средно образование, се хваща на работа като контрольор в метрото, спестява известна сума пари и заминава за чужбина. Отсъства от страната в продължение на една година. Обикаля основно Азия — Индия и Тайланд, — но стига и до Австралия. Когато е на двайсет и една, започва да следва журналистика в Стокхолм, но прекъсва след първата година, за да отслужи воинския си дълг в пехотната част в Кируна. Това поделение се оказва пълно с мъжкари и той се уволнява с добра атестация — 10-9-9. След казармата завършва висшето си образование и оттогава не е спирал да работи. Колко по-детайлна искате да бъда?

— Разкажете всичко, което смятате за важно.

— Окей. Той напомня малко на Умното прасенце от приказката „Трите прасенца“. До този момент има успешна журналистическа кариера. През 1980 година работи основно по заместване в местната преса, а после и в Стокхолм. Направила съм списък. Пробива с историята за „Бандата на Бийгълс“ — обирджиите, които разкрива.

— Кале Блумквист.

— Той мрази този прякор, което е разбираемо. Ако някой ме нарече Пипи Дългото чорапче на първата страница на някой вестник, доста ще си изпати.

Тя погледна мрачно Армански, който преглътна с усилие. Доста пъти той бе асоциирал Лисбет Саландер точно с Пипи Дългото чорапче и в момента се благодареше, че бе имал благоразумието да не се шегува с това. Даде й знак с пръст да продължи.

— Един от източниците ми твърди, че до онзи момент е искал да бъде криминален репортер, дори е работил като такъв по заместване в един вечерен вестник, но става известен с политическите и икономическите си статии. Работи изключително на свободна практика, само един път е назначен на щат в края на осемдесетте в един вечерен вестник. Напуска през 1990 година, когато основава ежемесечника „Милениум“. В началото вестникът тръгва съвсем слабо, липсва му солидно издателство, което да го държи под крилото си. Тиражът му обаче постепенно нараства и днес достига до двайсет и една хиляди екземпляра. Редакцията се намира на улица „Йотгатан“, само на няколко пресечки оттук.