Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Извън протокола, така да се каже… Признавам, че не се задълбах особено в аферата „Венерстрьом“, но смятам, че Кале Блумквист… простете, Микаел Блумквист е жертва на измама. Мисля, че тази афера има доста по-различни измерения от постановеното в присъдата.

Сега бе ред на Дирх Фроде внезапно да подскочи в креслото си. Адвокатът впи изпитателен поглед в Саландер, а на Армански му направи впечатление, че клиентът им за първи път от началото на срещата бе наистина заинтригуван. Мислено отбеляза, че аферата „Венерстрьом“ вероятно представляваше известен интерес за Фроде. „Грешка — поправи се Армански веднага, — Фроде не прояви интерес към аферата «Венерстрьом». Той реагира едва когато Саландер каза, че Блумквист е попаднал в капан.“

— Какво искате да кажете всъщност? — попита Фроде заинтригувано.

— Това е само мое предположение, но мисля, че някой го е подвел.

— И защо?

— Цялото минало на Блумквист показва, че той е много прецизен журналист. Всичките му спорни разкрития до този момент са подкрепени със стабилна документация. Аз присъствах на едно от заседанията в съда. Той не направи каквито и да било възражения и се предаде без бой. Това изобщо не е в негов стил. Ако трябва да вярваме на съда, то Блумквист си е измислил историята за Венерстрьом и без грам доказателства я е публикувал като един вид професионално самоубийство. Но това просто не е Блумквист.

— Какво мислите, че ще се случи оттук нататък?

— Мога само да гадая. Блумквист очевидно е вярвал в истинността на историята си, но в течение на процеса нещо се случва и информацията му се оказва невярна. Това означава, че или източникът му е човек, на когото има доверие, или пък някой умишлено му е дал лъжливи факти, което звучи невероятно и твърде сложно. Другият възможен вариант е да са го заплашили толкова сериозно, че той да е предпочел да се признае за победен и хората да го смятат за некомпетентен идиот, вместо да се бори. Но както казах, това са само предположения.

Когато Саландер понечи да продължи с доклада си, Дирх Фроде я спря с ръка. Той остана мълчалив известно време, като барабанеше с пръсти по страничната облегалка на креслото, след което отново я заговори колебливо.

— Ако ви наемем да изровите истината за аферата „Венерстрьом“… Колко голям е шансът да откриете нещо?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Може пък да няма нищо за намиране.

— Но бихте ли искали да опитате?

Тя вдигна рамене.

— Не зависи от мен. Аз работя за Драган Армански и той преценява кои задачи да ми възложи. Освен това е от значение и каква информация искате да получите.

— Нека да се изразя така… Предполагам, че този разговор е конфиденциален?

Армански кимна.

— Аз не съм запознат с конкретния случай, но знам за други, при които Венерстрьом е играл нечестно. Животът на Микаел Блумквист бе повлиян изключително много от аферата „Венерстрьом“ и аз искам да зная дали предположенията ви са основателни.

Разговорът бе тръгнал в неочаквана посока и Армански веднага застана нащрек. Дирх Фроде искаше от „Милтън Секюрити“ да разрови едно приключено съдебно дело, по време на което към Микаел Блумквист вероятно са били отправяни заплахи, като така рискува да влезе в сблъсък с империята от адвокати на Венерстрьом. Освен това самата мисъл да пусне Лисбет Саландер като неконтролируема ракета в един такъв случай изобщо не допадаше на Армански.

Не само защото мислеше за компанията. Саландер ясно бе подчертала, че не иска Армански да се държи с нея като загрижен доведен баща, и той бе внимавал да не изглежда като такъв, след като веднъж се договориха, но вътре в себе си никога нямаше да спре да се притеснява за нея. Понякога се хващаше да сравнява Саландер със собствените си дъщери. Смяташе, че бе добър баща, и не се бъркаше без нужда в личния им живот, но същевременно осъзнаваше, че никога няма да се примири, ако те се държаха или заживееха като Лисбет Саландер.

Дълбоко в хърватското си или може би босненско, или арменско сърце той бе напълно убеден, че животът на Саландер заплашва да се превърне в пълна катастрофа. В неговите очи тя бе идеалната жертва за всекиго, който иска да й навреди, и той се страхуваше, че една сутрин щяха да го събудят с новината, че е пострадала.

— Подобно проучване може да излезе доста скъпо — предупреди Армански внимателно, най-вече за да провери колко сериозен бе Фроде.

— Тогава ще е най-добре да определим таван — отвърна му Фроде спокойно. — Не очаквам невъзможното, но е очевидно, че служителката ти, както ти самият ме увери, е доста компетентна.