Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Вестникът е с лява насоченост.

— Зависи от дефиницията на „ляв“. „Милениум“ се смята за критичен към недъзите на обществото вестник, но анархистите вероятно го определят като десен боклук от типа на „Арена“ или „Урдфронт“, а Консервативният студентски съюз сигурно смята, че в редакцията му работят само болшевики. Няма сведения Блумквист някога да е бил политически активен, дори и по време на надмощието на социалдемократите, когато той все още учи в гимназията. Докато следва журналистика, живее на семейни начала с едно момиче, което тогава е член на Синдикатите, а днес е депутат от Венстерпартиет 25 25 Лява шведска партия. — Б.пр. . Вестникът най-вероятно е заклеймяван като ляв, защото стихията на Блумквист като икономически журналист са разобличителните статии за корупция и тъмни сделки в света на бизнеса. Пише няколко унищожителни материала за различни директори и политици, които са напълно обосновани и предизвикват оставки и съдебни последствия. Най-известен от тях е този за аферата „Арбога“, в резултат на който един десен политик е принуден да се оттегли, а един бивш главен счетоводител в общината получава година затвор за злоупотреби. Да се бориш срещу престъпления обаче, едва ли е израз на лява ориентация.

— Разбирам гледната ви точка. Има ли и друго?

— Автор е на две книги. Едната е посветена на аферата „Арбога“, другата, със заглавие „Кръстоносците“, е на икономическа тематика и излиза преди три години. Не съм я чела лично, но рецензиите я определят като противоречива. Предизвиква доста дебати в медийното пространство.

— Нещо за финансовото му състояние? — попита Фроде.

— Не е богат, но и не гладува. Данъчните му декларации са приложени към доклада. Има малко над двеста и петдесет хиляди крони в лична пенсионна сметка и акции. Освен това има още една разплащателна сметка със сто хиляди крони за текущи разходи, пътувания и така нататък. Притежава собствен апартамент, който е напълно изплатен. Жилището е шейсет и пет квадрата и се намира на улица „Белмансгатан“. Няма нито заеми, нито дългове.

Саландер замахна с пръст.

— Има още един актив — имот в Сандхамн. Става въпрос за малка хижа до водата в най-атрактивната част на района. Негов чичо я закупува през 1940 година, когато дори и простосмъртните можеха да си го позволят, и Блумквист я наследява от него. Със сестра му се разбират тя да получи апартамента на родителите им в Лила Есинген, а той — хижата. Не знам колко би струвала днес — сигурно няколко милиона. Той ходи там често и изглежда, не възнамерява да я продава.

— Приходи?

— Акционер е в „Милениум“, но заплатата му не надвишава дванайсет хиляди. Заработва допълнително като журналист на свободна практика. Месечният му доход варира. Има един пик отпреди няколко години, когато работи за редица различни медии и успява да припечели близо четиристотин и петдесет хиляди. Тази година обаче хонорарите му не надвишават сто и двайсет хиляди.

— Трябва да заплати обезщетение от сто и петдесет хиляди за клевета плюс хонорара на адвоката и т.н. — констатира Фроде. — Да предположим, че крайната сума ще е внушителна, а освен това ще загуби доста и докато излежава присъдата си и не може да работи.

— Това означава, че джобът му доста ще изтънее — отбеляза Саландер.

— Честен ли е? — попита Дирх Фроде.

— Той на това разчита, така да се каже. Има репутация на заклет пазител на морала, изправил се срещу света на бизнеса. Често го канят за коментари в телевизията.

— Доверието към него вероятно ще спадне след днешната присъда — изрече Дирх Фроде замислено.

— Не съм запозната с изискванията към журналистите, но след този удар ще мине доста време, преди детектив Блумквист да получи голямата журналистическа награда. Сериозно се изложи — констатира Саландер безпристрастно. — Ако ми позволите да споделя едно лично наблюдение…

Армански опули очи. За всичките години, в които Лисбет Саландер бе работила за него, тя нито веднъж не бе изразявала лични наблюдения по някой случай. Интересуваха я само сухите факти.

— Задачата ми не включваше аферата „Венерстрьом“, но аз въпреки това следих процеса и трябва да призная, че останах доста озадачена. Всичко изглеждаше съвсем невероятно, а публикуването на толкова съмнителни истории изобщо не е в стила на Микаел Блумквист.

Саландер се почеса по врата. Фроде търпеливо чакаше. Армански се чудеше дали само му се струва, или тя наистина не знаеше как да продължи. Тази Саландер, която познаваше, никога не бе проявявала несигурност или колебание. Накрая явно взе решение.