Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Лисбет изведнъж осъзна, че любовта бе онзи миг, в който сърцето ти едва не се пръсва.

Когато Микаел се събуди късно сутринта, тя вече бе сварила кафе и бе приготвила закуска. Той се настани до нея и веднага забеляза, че нещо в поведението й се беше променило — тя бе малко по-резервирана. Когато я попита дали всичко е наред, Лисбет го погледна неразбиращо, с безизразен поглед.

На 27 декември Микаел се качи на влака за Хедестад. Той носеше топли дрехи и стабилни зимни обувки, когато Дирх Фроде го посрещна на гарата и го поздрави за медийните успехи. Микаел посещаваше Хедестад за първи път от август насам и това се случваше почти в същия ден, когато дойде тук за първи път преди година. Те си стиснаха ръцете и разговаряха учтиво, но Микаел усещаше, че между тях има доста неизказани неща и това му създаваше дискомфорт.

Всичко бе предварително подготвено и довършването на сделката отне само няколко минути. Фроде бе предложил за по-удобно да внесе парите в сметка в чужбина, но Микаел настоя да бъдат изплатени под формата на обикновен хонорар на името на издателството му.

— Не мога да си позволя друга форма на заплащане — отговори той остро, когато Дирх Фроде бе попитал защо.

Посещението обаче не беше свързано единствено с пари. Една част от дрехите, книгите и други лични принадлежности бяха останали в къщата за гости, след като Лисбет и Микаел бяха напуснали Хедебю така набързо.

Здравето на Хенрик Вангер все още беше доста крехко след прекарания инфаркт, но той се бе върнал вкъщи. За него продължаваше да се грижи лична медицинска сестра, която не му позволяваше да прави дълги разходки, да изкачва стълби и да обсъжда теми, които биха могли да го развълнуват или разстроят. Освен това точно сега страдаше от лека настинка и му бе заповядано да лежи в леглото.

— На всичкото отгоре ми излиза доста скъпичко — оплака се Хенрик Вангер.

Микаел Блумквист не се трогна особено. Той смяташе, че старецът може да си позволи подобен разход, като се има предвид колко данъци бе укрил през живота си. Хенрик Вангер го погледна сърдито, преди да избухне в смях.

— По дяволите, струваше си всяка крона да те наема. Никога не съм се съмнявал в това.

— Честно казано, аз не вярвах, че ще успея да разреша загадката.

— Нямам намерение да ти благодаря — рече Хенрик Вангер.

— Не съм го и очаквал — отвърна Микаел.

— Ти получи солиден хонорар.

— Не се оплаквам.

— Свърши определена работа за мен и парите са достатъчна благодарност.

— Тук съм единствено за да кажа, че смятам работата за приключена.

Хенрик Вангер сбърчи устни.

— Не си я приключил.

— Знам.

— Не си написал фамилната хроника, както се договорихме.

— Знам. Не възнамерявам и да го правя.

Те поседяха мълчаливо известно време и размишляваха върху това нарушение на договора. След което Микаел продължи.

— Не мога да напиша историята. Не мога да разкажа за семейство Вангер и умишлено да пропусна основните събития за последните няколко десетилетия, които засягат Хариет, баща й, брат й и убийствата. Как бих могъл да напиша глава за времето на управлението на Мартин и да се преструвам, че не знам какво се е случвало в мазето му? Но и не бих могъл да довърша историята, като за пореден път разруша живота на Хариет.

— Разбирам дилемата ти и съм благодарен за избора ти.

— Значи тук участието ми в играта приключва.

Хенрик Вангер кимна.

— Поздравления. Успя да корумпираш душата ми. Ще унищожа всички бележки и магнетофонни записи с теб.

— Не смятам, че душата ти е корумпирана — рече Хенрик Вангер.

— Това чувствам, което вероятно означава, че нещата стоят точно така.

— Трябваше да направиш избор между задълженията си на журналист и на човешко същество. Убеден съм, че нямаше да успея да купя мълчанието ти и че щеше да избереш да се вслушаш в гласа на журналиста, ако Хариет бе съучастник в престъпленията или ако ме смяташе за боклук.

Микаел не каза нищо. Хенрик го погледна.

— Разказахме всичко на Сесилия. С Дирх Фроде скоро ще си отидем от този свят, а Хариет се нуждае от подкрепата на няколко членове на семейството. Сесилия ще се включи активно в управлението. С Хариет ще отговарят за концерна отсега нататък.

— Как го прие тя?

— Беше шокирана естествено. Замина за известно време за чужбина. В един период ме беше страх, че няма да се върне.

— Но тя се върна.

— Мартин бе един от малкото роднини, с които Сесилия винаги се беше разбирала. Бе й трудно да научи истината за него. Сега тя знае и колко много направи ти за семейството.