Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Европол бе започнал международно издирване на неизвестната жена, която бе използвала фалшив английски паспорт на името на Моника Шолс и за която се знаеше, че бе живяла в лукс в един от най-скъпите хотели в Цюрих. Една доста ясна снимка, за да е направена от охранителна камера, изобразяваше ниска жена с руса коса, подстригана на черта, с голяма уста, едри гърди, ексклузивни маркови дрехи и златни бижута.

Микаел Блумквист разгледа снимката първоначално съвсем набързо, а впоследствие доста по-внимателно. Изражението на лицето му подсказваше, че той подозира какво се беше случило. След няколко секунди затърси лупата в чекмеджето на бюрото си и се опита да различи чертите на лицето от вестникарската растерна графика.

Накрая остави вестника и постоя известно време, без да знае какво да прави. След това започна да се смее толкова истерично, че Кристер Малм надникна през вратата и го попита какво се е случило. Микаел просто махна с ръка.

Сутринта на 24 декември Микаел отиде до Оршта на гости на бившата си жена и дъщеря си Пернила, където заедно отвориха коледните си подаръци. Пернила получи от Микаел и Моника компютър, както си бе пожелала. Моника бе купила на Микаел вратовръзка, а от дъщеря си получи криминален роман от Оке Едуардсон. Те бяха възбудени от разигралата се около „Милениум“ медийна драма.

Обядваха заедно. Микаел гледаше крадешком Пернила. Той не бе виждал дъщеря си след ненадейното й посещение в Хедестад. Внезапно осъзна, че все още не бе обсъждал с майка й влечението на Пернила към една секта в Шелефтео, която се придържаше към библейския канон. Също така не бе успял да им разкаже, че именно благодарение на запознатостта на дъщеря си с текста на Библията най-накрая бе попаднал на вярна следа по случая с изчезването на Хариет Вангер. Той не бе разговарял с дъщеря си оттогава и съвестта леко го гризеше.

Не беше добър баща.

След като се наобядваха, Микаел целуна дъщеря си за довиждане, срещна се с Лисбет Саландер до Слусен и заедно заминаха за Сандхамн. Те почти не се бяха виждали, след като „Милениум“ пусна новинарската си бомба. Пристигнаха късно следобед и останаха през почивните дни.

Микаел, както обикновено, бе доста забавна компания, но Лисбет Саландер беше обзета от неприятното чувство, че той я изгледа доста странно, когато му даде чек за сто и двайсет хиляди крони, с който погаси дълга си. Но не й каза нищо.

Разходиха се до Трувил и обратно (което за Лисбет си беше чиста загуба на време), вечеряха в кръчмата и се върнаха в къщата на Микаел. Запалиха огън в камината от сапунен камък, пуснаха един диск на Елвис и се отдадоха на секс без задръжки. Лисбет се връщаше в реалността от време на време и се опитваше да контролира емоциите си.

Микаел не й създаваше проблеми като любовник. Забавляваха се в леглото. Връзката им бе определено на физическа основа. А освен това той никога не се опитваше да я дресира.

Проблемът й беше, че не знаеше как да тълкува чувствата си към Микаел. От пубертета насам не бе сваляла гарда и не бе допускала някой толкова близо в живота си колкото Микаел Блумквист. Той притежаваше ужасната способност да преодолява защитните й механизми и непрекъснато да я подлъгва да говори за личния си живот и за чувствата си. Макар и да бе достатъчно разумна и да игнорираше повечето му въпроси, тя все пак разказваше за себе си по начин, по който не би си и помислила да разговаря с друг човек дори да я заплашваше смъртна опасност. Това я плашеше и я караше да се чувства разголена и зависима от волята му.

Едновременно с това обаче, когато гледаше спящото му лице и слушаше похъркването му, чувстваше, че никога преди не бе вярвала толкова безпрекословно на някого. Тя беше абсолютно убедена, че Микаел Блумквист никога няма да използва нещата, които знаеше за нея, за да й навреди. Това не му бе присъщо.

Отношенията им бяха единственото, което никога не обсъждаха. Тя не смееше, а Микаел така и не повдигаше въпроса.

По някое време сутринта на Коледа тя стигна до един ужасяващ извод. Нямаше представа как се бе стигнало дотук, нито как да се справи със ситуацията. Тя бе влюбена за първи път за своите двайсет и пет години.

Не й пукаше, че той бе почти два пъти по-възрастен от нея. Нито, че в момента беше един от най-обсъжданите от медиите хора в Швеция и дори бе сниман за корицата на „Нюзуик“ — това бяха дреболии. Но Микаел не бе нито еротична фантазия, нито илюзия. Трябваше да сложи точка. Нищо нямаше да излезе. За какво му беше тя? Може би гледаше на нея като на приятно развлечение, докато чакаше да срещне някоя друга, чийто живот не беше тотално объркан.